На 5 юли Министерският съвет прие План за действие за 2018 г. по Националната стратегия за демографско развитие. Като подкрепяме тази процедура ние напомняме, че един от резултатите от участието на АБВ в правителството до 2016 г. беше именно извеждането на демографската политика като приоритет, както и осъвременяването и фокусирането на основните документи, на които се основава държавната политика в демографската сфера,пише в позиция на ПП АБВ,изпратена до медиите.
ПП АБВ работи системно още от самото си създаване с експерти по демография от академичните среди и от държавното управление, изучили сме и следим опита на други европейски страни, които имат сходни на българските характеристики,се казва в документа.
На основата на натрупаната експертиза, ние за пореден път алармираме, че пасивната позиция на правителството и парламентарното мнозинство води до задълбочаване на проблемите. Демографските проблеми може и да се повлияят донякъде от дълготрайното действие на положителни макроикономически показатели, но тяхното решаване може да се ускори единствено чрез прилагането на дългосрочни и консенсусни в обществото политики, които да генерират и насърчават положителни демографски тенденции.
На практика всички основни елементи на демографската картина се развиват негативно. Нетната емиграция от страната, макар и намаляваща, остава в много високи стойности. Ниската раждаемост, високата и ранна смъртност, застаряването на населението, сравнително ниската средна възраст – всички тези показатели имат негативен знак в България.
ПП АБВ отново напомня за свои конкретни инициативи, които ще дадат бърз и положителен ефект върху демографските процеси в България. Демографската ситуация може да се подобри в средносрочен план с действия в три посоки:
Удължаване на средната продължителност на живота: При средна продължителност на живота в България от 74.76 години, при мъжете тя е 71.26 години, а при жените – 78.40 години. Това са ниски за Европа стойности. Този показател може бързо да се повиши, ако се предприемат някои целенасочени мерки:
Подобряване на профилактиката сред рисковите групи:Две са групите заболявания, които водят до най-висока смъртност – болести на органите на кръвообращението – причина за 67% от смъртните случаи и появата на злокачествени новообразувания – 17% от причините за смърт. Ранната диагностика на тези заболявания, редовната профилактика, ще направи лечението много по-успешно, ще намали смъртните случаи и ще увеличи продължителността и комфорта на живот. Освен това средствата за здравеопазване ще се харчат много по-ефективно.Тази мярка спестява, а не изисква допълнителни публични средства.
Намаляване на бедността сред възрастните хора – увеличаване на старите пенсии – преизчисляване среден доход/коефициент трудов стаж:Едни от най-ощетените в българското общество хора, обречени на бедност в трудна за тях възраст са тези, които отдавна са се пенсионирали. Поради повишаването на доходите с годините и поради инфлацията в минали години, хората, които са се пенсионирали преди повече време, макар и с продължителен трудов стаж, получават ниски пенсии.Последното преизчисляване на пенсиите спрямо промените на средния осигурителен доход беше направено преди близо 15 години. Необходимо е да се заложи в бюджета и въпреки че е скъпа мярка, да се прави периодично. Стабилизирането на НОИ след предложените от АБВ промени в пенсионната система позволяват да се предприеме такава стъпка.
Подобряване на качеството на живот сред възрастните хора – увеличаване на местата в домове за възрастни, приемане на закон за социалните услуги:Ние настояваме да се даде възможност за адекватно съвместно финансиране на социални услуги за възрастни хора, което значително ще увеличи обема на предоставяните услуги. Например таксата в домовете за възрастни да не бъде фиксирана, а да зависи от дохода на съответния възрастен човек.
Поемане на грижата за деца – безплатни ясли и детски градини:
Подобна мярка ще струва около 500 млн. лева допълнително, но ще доведе до социализация на децата, драстично намаляване на отпадането от училище, по-добро здраве и възпитание, възможност за родителите да съчетават кариерата със семейните ангажименти.
Намаляване на детската бедност – стимулиране на заетостта на родителите:
Облекчаването на грижите за децата – гарантирани и безплатни детски ясли и градини, гъвкаво работно време, финансови стимули и други, които позволяват родителите да се връщат по-рано на работа ще доведат до намаляване на детската бедност. От друга страна следва да се търси строга отговорност за безотговорно родителство – отглеждане на деца в лоши условия, неизпращане на училище и т.н.Тази мярка изисква ограничени средства, като в същото време ефектът върху публичните финанси ще бъде много положителен.
Бонуси за трето дете:Опитът на страни като Унгария показва, че стимулиране на раждаемостта на трето дете, включително чрез значителен финансов стимул, може да се комбинира с критерии, които не са дискриминационни и в същото време насърчават отговорното родителство. При внимателно изготвяне на подобни критерии, може да се предвиди финансов стимул в размер на 20 – до 30 хиляди лева, с които семейството да бъде подпомогнато в закупуване на жилище или друга инвестиция, която да повишава качеството на живот на децата.
Увеличаване на доходите от труд:Стимулиране на работодателите да задържат работниците, дългосрочна програма за увеличаване на доходите и на конкурентността на икономиката. Подобряване на достъпа на хората с увреждания до трудова дейност. Стимулиране на предприемачеството и иновативността.
Подобряване на образование и здравеопазване:Състоянието на системите на образование и здравеопазване са една от основните причини за емиграцията на млади семейства. Основните критерии за промени трябва да бъдат универсалния достъп и качеството.
Грижа за деца:Една от основните причини за емиграцията е грижата за децата. Това включва освен пряката грижа, също и възможността за съчетаване на отглеждането на деца с перспективите за кариерно развитие, перспективите за качествено образование и здравеопазване.Това предполага цялостна политика на държавата към семейството и децата. В тази интегрална политика могат да се заложат редица мерки, които съществуват в развитите европейски страни и които не задължително изискват повече средства. Целта на подобна политика е да се дадат гаранции, че българските деца ще растат и ще се развиват пълноценно с грижите и стандартите на отговорното родителство и с активната роля на държавата, се казва още в официалната позиция на ПП АБВ.
