На вниманието на :
Г-н Йоханес Хаан, Европейски комисар по въпросите на регионалната политика на ЕС.
Г-жа Андрула Василиу, Европейски комисар по въпросите на образованието, културата, многоезичието и младежта.
Г-жа Дорис Пак, Председател на комисията и културата и образованието в Европейския парламент.
Уважаеми госпожи и господа,
Пиша Ви настоящото писмо в качеството си на управител на неправителствена организация, която се фокусира върху дейности свързани с културата и образованието, както и като свободен гражданин на Република България и Европейския съюз. Конкретен повод е възмущението ми по повод осъществяването на проект озаглавен "Подобряване на туристическа атракция – Средновековна крепост "Кракра Пернишки" в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура" осъществен в Община Перник, Република България, с референтен номер BG161PO001-3.1.03-0039. Същият е финансиран чрез Оперативна програма "Регионално развитие" от Европейския фонд за регионално развитие. Надявам се по този начин информацията около някои аспекти на този скандален проект да станат достояние на европейските институции, както и обществеността в страните членки на ЕС, с чиито безвъзмездни средства беше финансиран проектът.
Според информацията достъпна за всички граждани, общият буджет на проекта възлиза на 3 711 658 BGN или 1 897 740 EUR, като от тях 3 553 732 BGN или 1 816 994 ЕUR са обект на безвъзмездно европейско финансиране. Към момента – 04.12-2013 година по проекта са изплатени 2 309 926 BGN или 1 181 046 EUR.
За мен, както и за голяма част от обществеността на град Перник остава пълна загадка как този ужасяващ проект е бил одобрен, какви експерти са участвали в създаването му, как е минал през одобрението на отговорното министерство, и дали някога изобщо е бил подлаган на каквато и да е обществени дискусии. Тъй като замисълът му е в очевидно противоречие с българското и европейското законодателство, а неговото осъществяване не може да бъде обоснованосано не само с всички възможни мотиви за икономическа целесъобразност, но и с очевидните аргументи на здравия разум. В защита на тази теза, ще се опитам да изложа ясно няколкото основни перспективи отнасящи се към проекта.
На първо място е липсата на всякаква историческа аргументация за осъществяването на подобно начинание. Крепостта на хълма "Кракра" край град Перник в оригиналния си вид е построена през втората половина на ХХ век. Обяснението е, че тя е реплика на средновековна крепост от началото на ХI век, която е била собственост на местен феодал на име Кракра Пернишки. Същата епоха се характеризира с войните, които тогавашната Българска държава води с Римската империя, по-популярна днес с научното определение "Византия". Според римските източници Константинополският император Вайсилий II Българоубиец прави два неуспешни опита да завладее крепостта Перник, след което се договаря с Кракра Пернишки, като откупува земите му, след което българското население е преместено в Мала Азия, а местните земи са заселени от печенежкото племе шопи. Доколко крепостта построена отново от българския комунистически диктатор Тодор Живков има нещо общо с историческата действителност могат да кажат само археолозите и историците, но остават съмненията, че това е епизод от мотивирана политическа кампания, която цели да стимулира националистическите чувства в тогавашното българско общество, за да се осигури подкрепа за комунистическа власт. По този начин и съвсем в духа на Джордж Оруел, абстрактното минало се превръща в настоящ исторически факт и може би само мимоходом следва да се отбележи, че селището Перник съществува на това място няколко хиляди години преди Кракра Пернишки и вече е трудно е да се установи какви артефакти са били завинаги унищожени по време на строежа и какви поражения е нанесъл той на крепостта и автентичната история. Но в крайна сметка, какви шансове за оцеляване има историческото наследство изправенно пред мощната машина на съвременния политически опортюнизъм. Въпрос, който е ключов в оценката за достойнството на настоящите ни действия и е още по-актуален след осъществяването на проекта "Подобряване на туристическа атракция – Средновековна крепост "Кракра Пернишки" в гр. Перник и свързаната с нея инфраструктура". Проект, който много от нас, съвременните жители на България, оценяваме като откровено варварски.
Крепостта "Кракра" никога не е била обект на някакъв туристически интерес, не само защото град Перник винаги е бил преди всичко промишлен център, но и поради факта, че самият "археологически ансамбъл" няма нито историческа, нито архитектурна стойност. Мястото е изключително живописно, с времето край каменните стени израстнаха дървета и люляци и мястото стана предпочитано място от перничани за пикници, от време на време там се случваше и по някоя тетарална постановка или рокконцерт. Едва ли е имало жител на град Перник, който да не е имал положително отношение на плановете на кметството за облагородяването на района, самият аз съм се изказвал много положително за пернишкия кмет, но в началото никой не допускаше, че подобен безумен проект изобщо може да бъде осъществен в държава член на ЕС.
Ето какво се случи в действителност. Върху старата крепостна стена от бетон и речни камъни беше монтирана метална конструкция, върху която впоследствие бяха наредени панели от полимер бетон. Самият проект е изключително груб и некачествен, за което се изказаха и много авторитетни български архитекти, а съчетанието на каменната стена с пластмасовите панели създава усещането за кич и бутафория несъвместими не само с научната представа за средновековната история, но и с всякакъв естетически вкус. На всичкото отгоре стените на така наречената крепост бяха осветени в духа на нощните клубове и сега в процепите между пластмасовите панели се процежда призрачна розова светлина, което изобщо няма нужда от коментар. Накрая, когато финансовите параметри на проекта станаха достояние на обществеността, сред всички независимо от това дали са експерти или не, се появиха съмнения за чудовищни финансови злоупотреби свързани с осъществяването на проекта. В този смисъл ще си позволя да изнеса някои факти, които не са обект на търговска тайна и в тяхната истинност може да се увери всеки европейски гражданин, чиито интереси са засегнати.
Панелите от полимербетон използвани за "подобряването" на крепостните стени се произвеждат от два основни компонента, които саставляват около 95% от техния състав, това са полиестерна смола и емулсионен мат от фибростъкло, като към тях се добавят катализатоли, втвърдители и т.н. За направата на един панел с размери метър на метър да необходими, при много завишена разходна норма, около шест килограма смола и четири килограма стъкломат. В момента тези материали могат да се купят свободно от българския пазар на средна цена от около 2 EUR за килограм. Условната калкулация дотук показва, че стойността на основните материали за един квадратен метър са около 20 EUR, към тях могат да се добавят още 10 EUR за моделната екипировка, защитни слоеве, втвърдители, отделители и защитно облекло. Още 10 EUR могат да се прибавят за труд, при подходяща технология, изработката на един панел отнема не повече от половин час, а средната цена на труда в град Перник е 1.16 EUR на час. Накрая 10 EUR следва да се изразходват за цената на проекта, носещата конструкция, монтаж, транспорт и всички останали разходи, които възникват при изпълнението на подобен проект. Но каквато и калкулация да бъде направена, в настоящата българска икономическа среда няма абсолютно никакъв начин панелът полимер бетон, в крайния си вариант, да струва повече от 50 EUR за един квадратен метър. Крепостната стена е дълга около осемстотин метра, ако се приеме, че височината е увеличена с по пет метра от двете страни (на много места височината не е увеличена с повече от метър) излиза, че за цялата стена са вложени около 8000 квадратни метра композитни плоскости от полимербетон с крайна цена от около 400 000 EUR. Към тях могат да се добавят още 100 000 EUR за осветление, което също е чудовищна цена за българските стандарти.
Другият основен елемент от проекта са пътеките изпълнени от така наречения композитен декинг. Декингът е сравнително иновативен материал, чиято цел е да замести по-уязвимите дървени настилки. В Перник обаче той е монтиран в противоречие с всички строителни стандарти и спецификациите на производителите, без дренаж, без задължителната качествена скара под настилката, без уплътнения за откритите части и без да се вземат предвид възможните линейни разширения на материала. В България квадратен метър от този сравнително скъп материал излиза около 70 EUR на квадратен метър като в тази цена се включва и стойността на монтажа. Ако приемем, че една пътека е с ширина два метра и на крепостта "Кракра" са положени три километра пътеки, което е пълна лудост излиза, че направените разходи възлизат на около 420 000 EUR. Значи общо за извършените дейности по проекта са похарчени не повече от 920 000 EUR заедно с данъците, ако приемем, че за допълнителни дейности са похарчени още 300 000 EUR, пак остава огромна сума, за която никой нищо не знае.
Съществува още един проблем, който не бива да остане подценен. Дори с подходящо покритие полимербетонните плоскости са изключително уязвими за ултравиолетовите лъчи на слънцето и след не повече от десет години ще станат абсолютно неизползваеми, както и настилките. Това ще предизвика истинска екологична катастрофа на някога живописния хълм "Кракра", полимерите се разлагат в почвата в продължение на столетия, а фибростъклото – никога. Кой тогава ще плаща разходите, пак ли европейските данъкоплатци?
Дори да не бъдат взети предвид невероятната декоративна бутафория и злоупотребите, изключително цинично е подобен скъп и неадекватен проект да бъде изпълнен в контекста на пернишката социална действителност. Само преди месец град Перник еднолично оглави класацията за най-мръсен европейски град. С невъзможност да осигури работа дори на половината от своите жители, градът с население от 70 000 души е един от десетте най-бедни на континента, като повечето жители търсят препитанието си в близката столица или в емиграция. Само преди година и половина Перник беше поразен земетресение от шеста степен по скалата на Рихтер, едно от най-силните в последните десетилетия. То нанесе огромни щети на домовете на хората и нито българската държава, нито солидарната Европа, осигури някакви нормални средства за възстановяване на щетите. Понастоящем хиляди пернишки семейства живеят с постоянния ужас, че собствените им домове всеки момент могат да се срутят над главите им. И всички нормални хора тук не спират да си задават въпроса, нормално ли е в подобна ситуация граничеща със социална катастрофа милиони евро да бъдат похарчени за единнапълно излишен проект, чието осъществяване е срам не само за град Перник, но и за цяла Европа.
Нито българската история, която е древна и богата, нито нашата обща европейска съвременност се нуждаят от подобен срамен оперетен декор. Той не само е икономически нецелесъобразен и ще носи със себе си само разходи в бъдещето, но е повод за срам пред всички идващи поколения, от които сме взели назаем днешния свят.
Оттук нататък може да бъде направено само едно: Перник да бъде обявен за Европейска столица на глупостта, а бутафорната му цитадела, крепостта "Кракра", да бъде определена за символ на европейската неадекватност към действителността, в която живеят европейските граждани. Нека в града да дойдат всички европейски данъкоплатци от страните членки, за да видят до какви резултати могат да доведат съвместните действия на корумпираните български политици и некомпетентните европейски чиновници.
Заповядайте и Вие, уважаеми госпожи и господа, на мястото, което днес с особено язвителна ирония жителите на Перник наричат "Кракраленд". Тъкмо в момента се готви нов подобен еврофинансиран проект, който ще направи центъра на Перник в подобие на "Канале гранде" във Венеция. Тръпки ме побиват само като си помисля какво ще се случи с просторния пернишки площад послан с гранитни блокове. Заповядайте, за да се насладите на резултатите от делата, с които ще останете запомнени.
С уважение:
Петър Иванчев
https://ivancheff.blogspot.com/