Бившата казарма в центъра на Радомир, която от тази година окончателно е собственост на общината, е в пълна разруха. Още в началото на този век, след като военното поделение бе закрито, общината по инициатива на тогавашния кмет Златко Стойчев поиска от държавата имотът да й бъде прехвърлен безвъзмездно. Преговорите между местната администрация и Министерството на отбраната са продължили 8-9 години, водени от четирима кметове, и през 2012 г. е решено министерството да преотстъпи безвъзмездно 154,170 дка с построените върху тях 58 сгради, но eдва тази година Министерският съвет финализира със свое решение преотстъпването. За времето обаче от закриване на военното поделение до момента имотът е подложен на вандалско разграбване и унищожение.
Казармата е гордостта на Радомир. Месеци след Освобождението в началото на октомври 1878 година в града с дарения на местните жители и с доброволен труд започва изграждането на първата в свободна България казарма. Месеци по-рано в града е настанена Трета дружина на Българското опълчение, преименувана в Трета Радомирска дружина, а в началото на септември в града пристига пеша дружина с командир Константин Борисович Чиляев с 59 офицери, 7 музиканти, 516 редници и 19 нестроеви чинове. Тя донася в града Самарското знаме, а офицерите изработват плана на казармата от 4 еднакви по големина сгради, всяка за по една рота. В основите на една от сградите е положен актът за постройките и пускат различни видове монети. В Радомир Самарското знаме се съхранява в казармата от лятото на 1878 година до 1881 година, два пъти в града е идвал княз Александър Батенберг, за да се поклони пред светинята. В негова чест местните жители изграждат арка.
От славното минало вече нищо не е останало. От закриване на военното поделение до прехвърляне имота на общината за кратък период от време районът е охраняван от частна охранителна фирма. За гордостта на радомирци, че тук е съхранявано Самарското знаме, напомня паметна плоча на сградата, където се е помещавал щабът на поделението. Сградата е в пълна разруха. Още по-плачевно е състоянието на останалите сгради, от които тук-там са останали полуразрушени стени, други са напълно унищожени. Преди 3-4 години пожар унищожи една от първите построени сгради, голяма част от оградата е открадната, вратите на казармата висят на пантите си, а паркът с дърветата е потънал в бурени.
През есента на миналата година фирма започна разрушаване на стари постройки в района, но след сигнал до прокуратурата събарянето бе преустановено. Оттогава купища строителни материали стоят в двора. Според прокуратурата няма закононарушение и преписката е прекратена. Дали под тези руини някъде не е актът за постройките, или под някоя от полуразрушените постройки, никой не може да каже. Ако Министерството на отбраната, а по-късно и общината бяха проявили грижи за опазване на казармата от вандалските набези, една от първите постройки можеше да се превърне в исторически музей, каквато идея имаше настоящият кмет Пламен Алексиев по време на предишния му мандат. След решението на Министерския съвет за безвъзмездното преотстъпване имота на общината по думите на Алексиев той може да се превърне в технопарк, логистичен център, парк… Друга идея е да се разработи план, да се докара газопроводната мрежа до имота и да се отдава на фирми на отделни парцели.
До момента обаче нищо от тези намерения не е реализирано. А с безстопанствеността и безотговорното си отношение към една историческа ценност не заличаваме ли паметта за славното минало? Дали бъдещите поколения ще знаят, че точно на това място е съхраняван символът на българското участие в освобождението от турско робство – Самарското знаме, или че то е спасено при жестоките битки край Стара Загора от родения в Долна Диканя опълченец Никола Корчев?! /Струма.бг