Всеки от нас е чувал за ужасяващите пандемии, които са сполитали нашите предшественици. Черната смърт, Юстиниановата чума и Испанският грип са само няколко причини за пандемии, които заедно причиняват смъртта на повече от милиард души. Разбира се, това звучи потресаващо, но не би могло да се случи по наше време, нали?
Никой не би предположил, че с напредналите технологии и медицина , относително добрият начин на живот на повечето население на Земята е възможно да се стигне до пандемия. За жалост истината е много по-различна – вирусите причиняващи пандемии са неудържими и е невъзможно да се спре без жертви, ако веднъж е започнало разпространението му. При такива условия хората обичат да си представят, че целият свят ще се обедини срещу заплахата, че всеки ще помага на приятелите и сънародниците си, но в реалността всеки човек, когато е изправен пред заплаха за живота си или този на неговото семейство , всеки ще избере да спаси собствения си живот на всяка цена, дори и да нарани хората около себе си, които просто също се стремят да оцелеят.
По време на пандемия на повечето хора им е наредено да стоят изолирани вкъщи за дълъг период от време, което може да бъде изнервящо и изтощително.
Най-силната емоция в такива времена е страхът – страх да не загубиш работата и доходите си, страх за имуществото , страх за децата , страх да не се заразим, страх да не умрем. Този страх обхваща всеки един аспект от ежедневният ни живот. Страхът води до паника, която заоблачава мисленето ни и не ни позволява да видим лошите си действия. Започваме да се презапасяваме с всичко, което е нужно на човек да оцелее, независимо дали това е нужно и без да се замислим, дали не оставяме други хора без достъп до ежедневните им нужди. Ние обвиняваме правителството за бавна реакция към спирането на вируса, дори и ако управляващите да са сторили най-доброто, за да ни предпазят. В такива моменти човек мисли само и единствено за себе си, като за най-важен член на обществото.
Има хора, които спазват правилата и искат тази криза да отмине бързо, за да могат да се завърнат към нормалния си живот, но има и хора, които не желаят да спазват правилата по каквато и да е причина и така излагат целият свят на риск от заразяване, защото е достатъчен само един единствен човек за да може вирусът да се разпространи и да убие още хиляди. Те са най-опасни по време на пандемия, защото разрушават каквито и да е усилия, които са положени от хората и управляващите в борбата за оцеляване .
В екстремни ситуации като недостиг на храна, вода и дрехи хората дори биха убили . Такива обстоятелства променят хората за дълго след пандемията, ако са от оцелелите. Те имат различно мислене и живеят остатъка от живото си или в постоянен страх от нова пандемия или живеейки живота си по-пълноценно от когато и да е било.
За щастие има и хора, които желаят да помогнат на нуждаещите се и да им дадат дори и лъч надежда в тези тежки времена. Оформят се нови организации за помощ, дали за облекло, храна или учебници за ученици и студенти. Те доброволците-герои, с голямо сърце помагат по безопасен начин на тези, които са бездомни, имат финансови затруднения или са загубили работата си точно заради тази пандемия.
За жалост дори когато този вирус изчезне, последствията от него ще се задържат за дълго. Правителствата на всички страни по-света влагат стотици милиони дори и милиарди в борбата срещу тази глобална заплаха. Тези пари са нужни за нова и специализирана апаратура в медицински отделения за лечение и за подпомагане на милиони хора, които не могат да ходят на работа и няма как да си изкарват прехраната. Това ще се отрази лошо на икономиката дори и ако сега всичко това е нужно за оцеляването на страната.
Най-лошото за живота ни по време на пандемията е чакането …,неизвестното и страха…. Дали и тази трудност ще отмине без голяма разруха над обществото ни или ще продължи години наред и ще ни бъде трудно да се върнем обратно към живота си?! В такива моменти е важно да бъдем спокойни и да се опитаме да спазваме всички насоки на специалистите, които са запознати със заплахата, за да успеем да предотвратим по-голяма катастрофа
Емили Бойкова-9 клас
СУ “Васил Левски“-гр. Брезник