Здравка Евтимова: В крайна сметка пандемията ще ни научи как да бъдем хора

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 485 | Брой коментари 0
08:59 03.05.2020

Известната пернишка писателка Здравка Евтимова за пандемията и живота след нея – в интервю за БТА.

-Ще бъде ли светът по-друг след КОВИД-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?

-Вярвам, че светът ще изследва множество нови посоки в науката, в борбата с болестите, в трудността да преодолее икономическите последствия от пандемията. Онова, което няма да бъде същото, е, че човечеството трябва да привикне да оценява високо всичко, което до вчера е било възприемано като нормално: присъствието на множество хора заедно, празниците, приятелите, споделената тъга. След Ковид-19 винаги ще имамe едно на ум, че непознатият може да бъде както спасение, така и пропаст. Казано по друг начин, дълго след пандемията на масата си ще усещаме присъствието на сянка, на съмнение. Оттук следва, независимо коя посока да изберем, че необходимостта от съзнание, на което се доверяваме, от ръка, която ни подкрепя по пътя, ще нараства неимоверно. Трябва да се преборим и да преодолеем самотата, която Ковид-19 ни донесе. Защото наложената продължително време самота е бездна за интелекта. Самотата е капанът на съвременното човечество, затова сме длъжни да измислим мъдър изход от нея.

-Може ли да предвидите какви конкретни промени (политически, социални, икономически, културни, комуникативни) ще настъпят в глобален, национален, професионален и личен план след края на пандемията?

Надявам се, че проявите на човечност няма да се стапят прогресивно. Надявам се, че ще превъзмогнем алчността си, защото в икономически план ще се налага не само да се ограничаваме и пестим, ще се налага да приемаме неприемливи предложения за работа. Очаквам много хора да се върнат към природата - ще имат зеленчукова градина, свое малко стопанство, за да преодолеят първоначалния тежък икономически натиск. Без съмнение, той ще бъде преодолян, но с цената на отказ от първоначалните планове посредством гъвкавост, на каквато мнозина от нас не са привикнали. Надявам се в културен план да се наложи посока към суров реализъм. Но каквато и посока да се наложи в изкуството, решаващ е талантът. Само ако талантът е мост между идеите и последователността на автора, ще има изкуство. Талантът е водещото, главното измерение. Това никога, при никакви условия не се е променяло за човечеството и няма да се промени. Творците ще трябва да полагат от три до пет пъти повече усилия, за да постигнат същите резултати, каквито са постигали преди пандемията. Уверена съм, че КОВИД-19 ще даде тласък за създаваното на мощни въздействащи, дълбоко човешки творби.

-Каква е метафората на болестта и трябва ли да се търсят в появата й морални уроци?

-Хората по-рядко ще казват "Така е писано", защото пандемията ще ни научи, че всеки отделен човек прочита написаното по различен начин. Знаещият, образованият ще види дълбочина, изход и посоки в написаното, които ще останат невидими за неподготвените. Мнозина не ще успеят да прочетат посланието. Оттук ролята на солидарността се повишава неимоверно - нека мъдрият помогне на онези, попаднали в безизходица. Това е пътят на човечеството към живота в бъдеще.

Всички хора, родени под слънцето, един ден си отиват от света, оставяйки гените си на своите потомци. Но всички хора имат още нещо общо помежду си, независимо дали човекът е милиардер, просяк, олигарх или портиер, учен, лауреат на Нобелова награда, или пастир в полето. Общото между всички човешки същества са милиардите години еволюция, през които е преминало човечеството.

Пандемията днес е един от уроците, които еволюцията ни дава като човешка общност. Когато сме извършили нещо подло, предали сме колега, приятел и в следствие на това сме спечелили признание, пари, социално положение, понякога се случва нощем да се събудим, изпитвайки необяснима болка - въпреки постигнатия успех, долавяме, че сме постъпили подло, въпреки блясъка, озаряващ дните ни. Тази болка е езикът на еволюцията, на милиардите години развитие, за да се стигне до появата на homosapiens на земята. Езикът на духа е разбираем единствено за хората. И ако пандемията ни сведе до биологични организми, способни единствено да поглъщат храна, да я преработват, за да може отново да гълтат още храна, то ние преставаме да бъдем човечество.

Това според мене е урокът, който Ковид-19 ни преподава днес. Пандемията ни оставя избор - от нас зависи да не се превърнем в постоянно гладни едноклетъчни организми, а да останем хора - независимо от икономическите трудности, от самотата, от липсата на достатъчно ресурси. В крайна сметка пандемията ще ни научи как да бъдем хора: по-знаещи, по-смели и обезателно по-почтени.

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени