Защо Берлин ограничи помощите за българи

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 465 | Брой коментари 0
09:58 10.10.2016

Новият закон е популистки и няма да върне чужденците в родината им.Германия  ще ограничи правото на социални помощи за чужденци от страни - европейски членки. Този законопроект ще бъде внесен идната седмица за разглеждане в правителството от авторката му - германската министърка на труда Андреа Налес.Според новия закон хора от държави - членки на ЕС, ще имат право на социални помощи в Германия само ако са работили и живели в страната пет години. Досега това право се полагаше след 6-месечен престой в Германия. Законопроектът тепърва трябва да се гласува в Бундестага, а е вероятно да стане обект на дебати и в европейските институции, тъй като поставя под въпрос основна свобода в ЕС – на придвижване и работа. Най-вероятно накрая съдбата на този закон ще трябва да бъде решена от Европейския съд.Той бе разработен от екипа на Налес под натиска на общините, които, преди да започне бежанската криза, се опасяваха от евентуален наплив на източноевропейци в социалните им каси.Този наплив не се състоя, но законопроектите вече са изковани.Най-голям проблем тогава се оказаха българските и румънските роми, които наистина натежаха сериозно на джоба на някои от най-бедните общини – Дортмунд, Есен, Дуисбург, Офенбах... Те се оказаха в капан – поради финансовите си проблеми комуналните власти бяха свалили пречките за регистриране на фирмена дейност до минимум. От това се възползваха ромите от България и Румъния. Най-разпространеният номер за получаване на социални помощи бе откриването на фирма с предмет на дейност разрушаване и почистване на стари сгради. От това на месец фирмата изкарва не повече от 200-300 до 400 евро, далеч под необходимия жизнен минимум за Германия. По немските закони държавата доплаща остатъка, необходим за покриване на наем и купуване на храна.Всъщност източноевропейците, които вземат помощи от Германия, в голямата си част са точно такива случаи – хора, които работят в най-ниско платения сектор и се налага да получават помощи, за да връзват двата края.Според данни на федералната агенция по труда през януари 2016 г. помощи са вземали 440 000 граждани на други европейски членки. Най-много са поляците – 92 000, следват ги италианците – 71 000, българите – 70 000, румънците – 57 000, и гърците – 46 000.По-голямата част от тези хора обаче работят. Най-висок процент хора, нуждаещи се от подкрепа на държавата, за да си допълнят мизерната заплата, е на българите и румънците – 42% от тях посягат към социалната каса. При останалите европейски чужденци процентът на нуждаещите се от помощи въпреки работата си е 30.Българите съставляват специална група – те са заели най-нископлатения сектор. Според различни проучвания българите се интегрират най-труднона пазара на труда в Германия. В сравнение с други чужденци от ЕС те по-рядко намират работа, безработните са най-много, както и работещите с нужда от социални помощи. През февруари 2016 година проучване сравни различни групи чужденци в Берлин и българите отново се оказаха в дъното на класацията – най-трудна интеграция, най-много безработни, най-малка готовност за квалификация, най-много хора, неговорещи чужд език. Проучването не е правено сред малцинство, а сред представители на всички класи, уточниха тогава социолозите. Тоест за тази картина вина не носят ромите.Дали новият закон ще прогони повечето българи обратно в родината им? Според експерти хората няма да се върнат по родните си места, тъй като голяма част са емигрирали заради липсата на работа. “Чужденците от ЕС в голямата си част идват в Германия, за да работят”, обясняват специалистите. Ако бъдат орязани от социални права, това няма да ги върне обратно, а просто ще ги скрие в сивия сектор, където те ще бъдат още по-жестоко експлоатирани, дъмпингът на пазара на труда ще е по-голям, бездомниците ще се увеличат, както и децата, които де факто нямат достъп до училище. Всичко това вероятно е ясно и за екипа на социалдемократката Андреа Налес, но идат избори. А на изборите гласуват само германци. И тъй като страхът от бежанците е поле за действие на популистите от “Алтернатива за Германия”, то страхът от източноевропейците остана да е поле за изборни победи на левите – партии, които от година на година губят все повече електорат. Докъде може да доведе управлението на базата на внушени страхове, се видя във Великобритания, която напусна общността именно заради страха на британския строител от полския му съперник.

Капка Тодорова, в. "24 часа"

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени