mycomputer.BG

Време е за Сурова!

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 862 | Брой коментари 0
07:45 13.01.2020

Всяка година в нощта на 13 срещу 14 януари, когато е Васильовден по стария църковен календар, в цяло Пернишко всички празнуват. Хиляден народ се събира в опустяващите села. Това е времето на Сурва или Сурoва, както по-често се е наричал и се нарича обичаят. Преките участници са с колоритни костюми и стра-ховити маски, опасани са с нанизи звънци на кръста и по раменете. Без сценична треска са готови да изявят себе си зад маската. Публиката и маскираните са в приповдигнато настроение и повсеместно се разменят прегръдки и целувки. Вие се хоро.

Преките изпълнители на тази прастара, но жива до днес новогодишна обредност са маскарадните групи. В различните села те се наричат различно - "сурвакари", "сурвашкарье", "сирвискарье", "мечкарье", "старци". Вечерта на 13 януари маскираните излизат в центъра на селището. През последните години прииждат с факелно шествие Палят огън и танцуват своеобразен танц около него.

През тази нощ маскарадните групи се разменят гостувания и обикалят заедно по няколко села. Всички, за-едно с публиката, играят хоро и се веселят.

А рано сутринта на 14 януари маскираните се събират отново, за да обходят селото. Посещението им във всеки дом е задължително. Очакват ги всички и приемат това като специално пожелание за здраве и берекет. Домакините посрещат гостите с обредна трапеза със задължителните свинска пача, вариво от кисело зеле със свинско, баници, погачи, греяна ракия. Те гощават сурвакарите и ги даряват богато, а после до зори оста-ват на трапезата.

Зрелището и веселбата са неописуеми. Повечето от маскираните участници са преоблечени в кожи от до-машни и диви животни, обърнати с козината навън. А някои от дружините са в костюми на ресни от нарязан плат.

Всяко село има свой цвят или пъстрота. На кръста си всеки от така маскираните има няколко десетки звънци, хлопки и чанове. На главата си носи маска, наричана и лик. Тези маски са направени от дърво и са украсени с препарирани части на домашни животни, кожи, рога, опашки, птичи крила и пера. По-често маските напомнят животни, но поня-кога са и човешки лица.

Сред множеството маскирани мъже има задължителни персонажи. Със специални роли са водачът (бо-любашия), "младоженците", "сватбената рода", "попът", "мечкарят и мечката". В някои дружини има доктор, поляк, полицай. Булката задължително е преоблечен мъж. Участниците изработват своите маски сами, зато-ва всяка от тях е уникално произведение на приложното изкуство. През последните десетилетия в някои от селищата се появиха творци, които правят маски целогодишно за всички желаещи да участват в празника. Звънците се изработват от майстори-звънчари, а се сгласяват по тон от самите участници в маскарадните иг-ри. Сурвакарският танц е в специален ритъм, който се отмерва от гръмовити тъпани и пискливите свирки на водачите.

Във всяка къща "попът" ритуално венчава "младоженците", "мечката гази за здраве" а всички останали шумно и весело играят на двора. Стопаните ги чакат с любов и нетърпение, посрещат ги на трапезата с обредни храни, гощават ги и ги даряват богато. Помнят се случаи по селата, когато в някоя къ-ща стопаните ги няма, да са оставили даровете за сурвакарите отвънка.

Сега изследователите на обичая разказвт, че до началото на XX век са се маскирали само младите неже-нени мъже от селото, "тъй като обичаят е бил пряко свързан с мъжките посвещения и женитбата. Днес се маскират масово мъже от всички възрасти, жени и деца. В някои от селищата има и големи детски групи с отделни персонажи, които дублират тези на големите. Всички сурвакари излизат да играят спонтанно, по традиция, както са го правели техните предшественици през годините назад. Всяка сурвакарска група има между 50 и 100 участници, но в големите села маскираните надвишават това число и двойно. Така че по Су-рова на магдена в пернишките села излизат 4-5 хиляди "артисти". Заради масовото участие в тази традиция и заради старателно запазената й чистота от външни влияния на 2 декември 2015 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО за нематериалното културно наследство, на свое заседание, проведено в Намибия, включи обичая "Сурoва" ("Сурва") в

Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.

Обредното маскиране по Сурoва е жива традиция в селищата Банище, Батановци, Бегуновци, Бела вода, Беренде, Богданов дол, Велковци, Вискяр, Витановци, Габров дол, Гигинци, Големо Бучино, Горна Врабча, Дивотино, Долна Секирна, Дивля, Долни Раковец, Драгичево, Друган, Елов дол, Земен, Зидарци, Извор, Ка-лище, Ковачевци, Кондофрей, Косача, Копаница, Кошарево, Кралев дол, Лесковец, Лобош, Люлин, Мещица, Мурено, Непразненци, Ноевци, Пещера, Прибой, Радомир, Ракиловци, Расник, Ребро, Садовик, Светля, Се-лищен дол, Сирищник, Слаковци, Сопица, Стефаново, Църква, Чепино, Черна гора, Ярджиловци.

Навсякъде обичаят на маскираните е зрелищен, многолюден и жив. И до днес се предава от баща на син. В нощта на Сурoва по родните си места се завръщат цели фамилии

преселили се през годините в други краища на страната и по света, за да се потопят в магията на "Сурва".

Така чрез маскарадната обредност поколения наред в Пернишко в добро настроение осъществяват и пре-хода от старата към новата година. През годините на социализма някой културтрегер измислил обяснението, че така се гони злото и сега това се повтаря като добре заучена мантра, без да е вярно, защото смисълът на обичая е в обновяването и оплождането. Всъщност много отдавна съхранената маскарадна традиция е все-народен и най-любим и тачен празник, освободен от всякакви езически предразсъдъци.

За хора, попаднали за първи път в атмосферата на традиционната Сурoва в пернишките села, обстановка-та е като нереална. Това най-ярко се илюстрира с един спомен на историка и етнолог Симеон Мильов. Той е запомнил как в годините на соца го пратили да съпровожда в тези дни група журналисти от някогашния Съ-ветски съюз. Като се нагледали на празника и във всяко село обилно ги нагостили и почерпили, тръгвайки обратно, съветските гости попитали: "И това всичко заради нас ли го организирахте?" Те не можели да си представят, че така масово в Пернишкия край хората празнуват на този ден.

На основата на живата маскарадна традиция, през 1966 г. в Перник е създаден Международен фестивал на маскарадните игри ДСурваУ, който в повече от половинвековната си история няма аналог в Европа.

 

Маскарадните групи, участници в него от България и света, са винаги повече от сто, а маскираните през последните години надвишават 7000 човека. Всяка година, в последните почивни дни на месец януари Пер-ник посреща и стотици хиляди зрители, за да изживеят заедно радостта и неповторимата красота на маска-рада. За жалост заради кризата с водата, въведения воден режим в града и опасността от зарази, се наложи кметът Станислав Владимиров да отмени тазгодишния фестивал "Сурва" в Перник.

Но ако ви се отвори път, идете в селата на 13-ти срещу 14 януари. Там ще се насладите на истинската Сурoва.

Руми Борисова, стандарт

 

 

 


 

Perfumeshop-summer

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени