Влади Въргала: Искат да превърнат България в тоалетна!

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 238 | Брой коментари 0
07:49 26.06.2017

– Влади, през август ти предстои 50-годишен юбилей. Планираш ли да го отбележиш по-специално?

– Отскоро разсъждавам по този въпрос. Допада ми идеята на Любо Дилов, който за неговия юбилей реши, че парите които ще даде за почерпка, да ги даде за екскурзия до любимо място по света, където да се гмурка. Аз все още се колебая между неща, които са свързани с по-ярко отбелязване на този юбилей, до по-семпли. Истината е, че не разбирам защо е толкова важно?!

– За какво са много и за какво са малко 50 години?

– Ами, малко са, ако си тъп, да се усетиш за някои неща! (смее се.) Аз още не мога да се усетя. Виждам колко глупав съм бил през годините, колко наивен съм бил и пак продължавам. А 50 години са много, ако живееш в липси и бездуховна безпътица, в нищета.

– А на колко години се усещаш?

– В момента гледам на света, като човек на 77. По-възрастните хора гледат на живота с поглед лишен от илюзии, а в момента за голямо мое съжаление, доста от истините са ми ясни и затова се чувствам по-възрастен. Моят приятел Сашо Кашукеев е на 76, а го чувствам по-млад от мен. Следователно, трябва да съм поне 77. Докато физически се усещам на 30 – жив и нормален. В супер форма съм – отскоро ставам в 5, карам колело и тичам в парка.

– Над какво работиш в момента?

– В театъра играя “Скъпо съкровище” с режисьор Мишо Петров, заедно с Пазарджишката трупа, Елен Колева и Надя Иванова. Изключително приятно съм изненадан от успеха на тази постановка. На 27-ми юни ще я представим в Казанлък. С Шуменския театър пък играем “Едно налице и две наопаки”, отново с Елен и с други невероятни колеги. Написах и една пиеса “Червената, или черната”, в която сме заедно с Тезджан Ферад и Георги Иванов. Интересна и забавна крими история, която в основата си философски разтълкува най-фундаменталния въпрос – правото на избор. Ако ме питаш, кое е най-тежкото бреме на човек, то това е правото на избор – от сутрин до вечер ти трябва да избираш и да ковеш съдба си. А от твоите решения зависи и съдбата на другите. Всичко е в твоите ръце!

– Филмът ти “Шменти капели” имаше рекорден зрителски интерес. Как си го обясняваш?

– ”Шменти капели” наистина напълни залите и за последните години беше най-гледания бг-филм. Само ще отбележа, че от тогава държавата е дала десетки милиони за кино и…?!? Причините са много и няма да ги коментирам, но съм сигурен, че съвсем скоро предстои среща с нещо истинско за публиката – “Възвишение” на Виктор Божинов. Убеден съм, че това е дълго чаканият филм. Формулата е една: Милен Русков – талантлив, Виктор Божинов – талантлив, актьорите и екипът – талантливи.

– Случват ли ти се често ситуации, за които си казваш, че са идеални за филм?

– Нон-стоп. Сценаристите не могат да създадат тези ситуации, които животът създава. Можеш само да мечтаеш за такива актьори като типажите по улиците. Тази сутрин, например, гледах едно клипче в руски сайтове, как в 3 ч. през нощта една кола настигна бял микробус и шофьорът й слезе да се разправя. Тогава от буса излязоха 5 аниматори, маскирани като МикиМаус, катерицата от “Ледена епоха” и други такива персонажи – хванаха човека и го набиха, а после се върнаха в буса и продължиха. Представих си как после шофьорът отива в полицията и казва – биха ме Мики Маус и катерицата от “Ледена епоха”…

– Защо избра първата ти авторска пиеса да се казва WC/BG?

– Това заглавие беше на друг човек, моето беше “Моят дом е моята крепост”. Аз не съм толкова краен. България е моята родина и дом, където са моите приятели, семейство, учители, но има много сили, които искат да я превърнат в тоалетна и успяват. Самият факт, че хората у нас не са щастливи е показателен. Когато се видите с познати, винаги разговорите отиват до това – как всичко си е…о майката. Всеки обвинява някой друг за собственото си нещастие, а в същото време самият той е палач. Това беше и причината да направя “Шменти капели”. След време хората ще погледнат към тази пиеса и този филм отвъд смешното и ще разберат посланието. У нас никъде не го споменаха, но в Русия филма обра един камион награди.

– Казвал си, че фактът, че са те приели във НАТФИЗ е някакво чудо. Защо?

– Кандидатствах няколко години. Първата ме скъсаха на втори кръг. На следващата стигнах до последния и гледах как приемат децата на артисти и на партийни деятели. Това доста ме обезкуражи. На третия път кандидатстваха 2000 човека за три места. Стефан Данаилов за първи път взимаше клас и всички искаха да влязат при него. Имаше много талантливи момчета, но останах до края в боя. Младен Киселов водеше изпитите. Стефан се появи на последния кръг. Притесних се от него и се представих зле. Чак във втори курс Мастера ми разказа, че не ме е искал. Предпочитал на мое място да вземе още едно момиче, но не са му отпуснали бройка и затова трябвало да вземе мъж. Младен казал – вземи го, няма да сбъркаш, така станаха нещата.

– Какъв преподавател беше Стефан Данаилов и имаш ли някаква случка с него, която го описва като човек?

– Имам не случка, а живот с него и бъдеще, дадено от него. Имам всичко от него. Като кажеш Стефан Данаилов – все едно казваш “Война и мир”. Голяма личност…той е епоха. Не е издигал фаворити и не е смачквал никой, въпреки че няма човек, който да не е бил разреваван от него, включително и аз. Е, понякога е казвал и нещо мило. (смее се). Веднъж Силвето Лулчева и Мариан Маринов водеха записки на режисьорските му бележки и мога да кажа, че Буковски е като любовна лирика в сравнение с него. Ламбо е велик!

– Ти спечели шоуто “Вип брадър”. На какво те научи престоят ти там?

– Убедих се, че онова, в което вярвам трябва да продължа да го следвам. Едно простичко нещо – бъди смирен. Така, както обичам децата си, така и другите обичат своите, както мен ме боли зъб, така е и при другите, както на мен не ми стига нещо, така и на теб. За това уважавам всички хора. Там обаче, някои се объркаха. Ако човека срещу тях е добронамерен и толерантен, те го имат за слабохарактерен и страхлив и трябва да го смачкат. Забравиха с кой си имат работа. Всеки човек се подвежда от егото си. Аз също съм имал периоди в живота, в които съм си мислил, че хората се събуждат с мисълта за мен, но бързо разбираш, че това е грешка. Дали човек продава зеленчуци, дали е монах, или пилот – той е преди всичко човек.Най-важното е да не ламтиш, защото в природата има лимит и ако някой вземе по-голямото парче, за другите остава по-малко.

– От кои съквартиранти остана с най-добри впечатления?

– Ели Гигова, защото ако имаше някой да е аристрократ и вип в пълния смисъл – това е Ели. Аз влязох в шоуто с притеснение как ще се устискам да не пребия Евгени и Албена, но моята голяма изненада бяха точно те двамата. Особено Евгени. Оказа се човек с ерудиция и харизма, да, може да е лицемерен, но кой не е? Тачо, Жени, Уош МС, Мартин Мартинов, Иво Аръков и Тити…, а бе с повечето си останахме близки. Като цяло беше неприятно това, което ми се случи там, защото за да ти хареса, трябва да си или ексхибиционист, или да обичаш панаирджийските състезания, а на мен просто тогава ми трябваха пари. За първи път бях като бедна студентка от провинцията, която живее все по-трудно в столицата и накрая пита – къде са тези чичковци, които дават по пет лева… Ами, след като си проститутка, ще те шибат.

– Участвал си в два от клиповете на Константин. Веднага ли се съгласи?

– Как, бате Коце е най-силен и умен на света! Той е човек, който просто няма как да не го обичат. В него са преплетени богата човечност, артистичност, чувство за хумор, талантлив, готин пич и хората неслучайно го обичат. Коцето е уникален човек. Готов съм да напиша пиеса само за него и съм сигурен, че ще е едно от най-гледаните неща, но той няма да има време за театър.

– А твоите деца искат ли да се занимават с актьорско майсторство?

-Не. Синът ми учи бизнес и иска да запише право. Дъщеря ми е в 10-ти клас. Засега няма актьорски амбиции.

– Ти си забелязал таланта и на Слави Трифонов, като си го поканил в студентската програма “Ку-ку”. Той кани ли те за гост в неговото шоу?

– Канил ме е неколкократно като гост. Последният път беше преди да излезе филма. Разбрал, че правя “Шменти капели” и преди премиерата се обади, и ми каза – ела и кажи нещо за този филм. Със Слави имаме мъжки отношения. Не си пием ракията заедно, но мога да кажа, че това което направи Слави – аз не мога. Той изгради институция и само Слави и Лили Иванова могат всеки месец да правят по един концерт в “Арена Армеец” и тя ще бъде винаги пълна. Разбирачите може сега да скочат, но да не се обаждат много, защото е така.

– Според теб вярно ли е, че комиците са тъжни хора?

– Чувството за хумор е философия, всеки виц съдържа житейска мъдрост. А мъдър може да бъде само умният, защото разбира, че всеки човек е велик, но е нищожен. Няма как да не си тъжен. За мен един от най-тъжните хора, които съм срещал, е Тодор Колев – изключително сериозен, дори мрачен. Човекът, който е разплаквал от смях цяла България. Направо ме беше страх да го заговоря. Тодор Колев ме узакони в професията, защото той ми удари печата “талантлив”. Преди няколко дни ходих до гроба на Георги Черкелов, на Джоко Росич и на Тодор Колев. Винаги ще съм признателен на този изключителен български актьор.

– Ти си вярващ. Има ли конкретен момент в живота ти, когато откри вярата?– Когато виждаш, че около теб се случват неща, на които не можеш да повлияеш – млади хора умират, малки деца страдат от неизлечими болести, достойни хора преживяват от кофите за боклук, тогава гневът и непримирението те разяждат със съмнения. Едно от местата, където търсиш и намираш убедителни отговори е вярата. Когато заложих всичко, което имах, за да направя “Шменти капели”, успях да го заснема до средата, средствата свършиха и не можех да продължа. И преди това знаех, че ще загубя материалното, но нямах и филма. Минах през страшни житейски лутания. Един ден дадох обет пред Бог, изпълних го и Той ми помогна. Филма го направи Той, аз бях само изпълнител.

– А кое е най-силно енергийното място, което си посещавал?

– Две години подред правим походи с академик Норбеков в Странджа и Родопите. Това са моментите и местата, в които се откъсвам от Земята и Времето, и някак необяснимо се пренасям във вечността. Благодарение на този чудат учител успявам да се докосна до неща изконни. България е уникална! Като че ли, по тези места е събран космосът и тайната на цивилизацията. Дълго е да се обясни, а май и не може… Другото е събора на фолклорната носия в Жеравна.

– Кое от нещата, които знаеш сега, ти се искаше да знаеше и когато започваше?

– Че всяко нещо има цена.

Нашият гост

Актьорът Владислав Карамфилов става известен, като Влади Въргала още докато е студент в НАТФИЗ. Кариерата му тръгва стремглаво през 90-те, когато започва да прави свои комедийни скечове в култовото тв-предаване “Ку-ку”. Следва покана от Нери Терзиева да води собствено шоу – “Коктейлите на Влади”. Много популярни стават и тв продукциите “Пирон”, която той прави съвместно с Август Попов и Михаил Ланджев, както и “Шаш”, “Сладко отмъщение” и “Царете на комедията”. 2011-та година е ключова за него, защото тогава е премиерата на филма му “Операция “Шменти капели”, който постига завидни успехи. Въргала продуцира и музикалната група “Отряд 13”, съставена от затворници (след време вече бивши – б.а.) Актьорът се запознава със съпругата си Силвия, когато тя е на 17 години и е ученичка в Художествената гимназия. На следващата година й подарява годежен пръстен, но вдигат сватба седем години по-късно. Двамата имат син и дъщеря – Виктор и Александра. / Труд

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени