Велислава Кръстева: Нужен ни е закон за културното наследство, за да се избегне бутафорията при възстановяването на крепости

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 579 | Брой коментари 0
09:49 08.04.2014

София. Защо ни е нужен Закон за културното наследство? Къде свършва реставрацията и започва бутафорията при възстановяването на крепости? И ще станат ли повече парите за музеи, галерии и старини? Пред "Стандарт" отговаря зам.-министърът на културата Велислава Кръстева.

- Г-жо Кръстева, организирате днес в Националния музей на българското изобразително изкуство международен форум за опазване на недвижимото културно наследство. Учени от България и ИКОМОС ще дебатират как и докъде да се възстановяват крепости, църкви, сгради. Имате ли за себе си отговор?

- Това е въпрос, по който ще се произнесат експертите. Моята задача е да създам условия за дискусия, която да допринесе за модернизация и развитие на сектор "културно-историческо наследство". Защото най-необходима и в момента, и по принцип е визията какво да се случва с културно-историческото богатство, което имаме. Разчитам, че на форума в дебат ще се родят възможните подходи по отношение на работата с паметниците на културата.

- Как може да се избегне в бъдеще втори казус "крепостта Кракра" в Перник - законно, но грозно?

- Отсъствието на визия за паметниците на културата и на стратегия за нейното реализиране води до подобни прецеденти. Защото няма еднозначен отговор докъде трябва да се запази автентичното, докъде възстановяването и реставрацията и кога започва бутафорията. Но въпросът, на който поне досега няма отговор, е какво се цели - консервация и реставрация по принцип или използването на този много богат ресурс за развитие на културно-исторически туризъм. Отговорът на този въпрос може да се намери, когато има стратегия за развитие сектора за опазване на културно-историческото наследство.

- С новия Закон за културното наследство имате амбиция за цялостна реформа в сектора. В какво ще се изразява тя?

- Във всичко, за което говорим дотук, и още. Амбициозен проект. Не знам дали ще успеем да го доведем докрай, но съм абсолютно сигурна, че трябва да се стартира. Актуализацията на списъците на недвижимото културно наследство, структурната и административната реформа, регулирането на процесите по опазването - като неизменен ангажимент на Министерството на културата, но и като ангажимент на общините, на собствениците на сгради - паметници на културата, защитата на движимите ценности с разширяването на капацитета на Инспектората по културното наследство и реализирането на т.нар. културна полиция, чрез координацията на работата на инспекторите и службите за сигурност. Много ми се иска да бъде въведен и един финансов инструмент - фонд "Културно наследство", който да генерира ресурс за възстановяването, реставрацията и социализацията на паметниците на културата.

- Кметове и археолози от години алармират, че институцията, от която зависи цялата документация за недвижимите културни паметници - Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), боксува. Открихте ли нарушения в работата на института? Какви? Каква ще е съдбата на тази структура?

- Няма да бъде особено оригинално, но пък ми се струва важно да си припомним, че законите ги пише законотворецът, процедурите - експертите, отговорност за управлението пък носят политиците. Проблемът с Института за недвижимо културно наследство е насложен от годините, в които цялата държавна система беше в преход. Там като че ли е останала организация, която се стреми към запазване на статуквото си в една много динамична среда. Без дори да понася отговорност за това, тъй като отговорността е в изпълнителната власт. Нещо повече, в разговор за рамката на експертизата и мястото на института в цялата система за опазване на културното наследство се случи една вече бивша служителка там да обясни, че те били репресивен орган. Което е административен абсурд. Но като цяло проблемите могат да бъдат преодолени само с реформа на сектора. За да се избегне несъразмерната административна тежест, за да се преодолеят наследените лоши практики, за да се гарантира опазването на паметниците на културата, за да се освободи този икономически потенциал, който те имат. Искам да дам само един пример - в действащия Закон за културното наследство е предвидена актуализация на паметниците на културата, която е трябвало да приключи в тригодишен срок, след приемането на закона. Т.е. през 2012 г. Но тя никога не е стартирала. Паметниците на културата днес наброяват близо 40 000 - с национално и местно значение. Тяхната актуализация е едно от неизменните условия за изграждането на т.нар. културно-историческа инфраструктура.

- Големият проблем за археолозите у нас е разпределението на парите за планови разкопки. През миналата година за всички обекти в бюджета имаше едва 500 000 лв., които бяха разпределени на траншове от 5000, 10 000 и 15 000 - пари, които, както казват учените, не стигат само за старт на проучванията. Ще промените ли този модел на работа и как? Ще има ли повече пари за археология през 2014 г.?

- Финансирането винаги е проблем. По-правилно е да се каже, че то никога не стига. Но задачата, която стои пред всички участници в този процес, е да се ангажират максимално с разширяването на възможностите, с привличането на ресурс, както от оперативните програми на ЕС, така и чрез публично-частните партньорства. Наблюдавам през 10-те месеца, в които съм ангажирана с този ресор, колко големи надежди възлагат кметовете на общините на възможностите, на приноса, който би могъл да донесе всеки паметник на културата, всеки археологически обект и историческо място. Ами нека да се търсят алтернативни възможности, тъй като държавата сама няма да успее да поеме цялата тежест, а и не би следвало. И още нещо, което според мен е много важно да се каже. Благодарение на нашата с министър Стоянович последователност и настойчивост успяхме да включим дигитализацията на културно-историческото наследство в проекто-споразумението с ЕС! Тези наглед незначителни думички ще гарантират достъпа до един огромен ресурс от 10 млрд. евро през новия проектен период, предвидени специално за това. За да бъде дигитализирано движимото културно наследство. Това са музейните сбирки, колекциите в галериите - всички движими културни ценности, както и недвижимите паметници на културата. Което пък от своя страна би повишило както степента на защита на културното наследство, така и потенциала за популяризацията му.

- Обменихте опит с италианските власти в опазването на културното наследство. Ще има ли България "културна полиция", както препоръчаха карабинерите?

- Ето, дигитализацията на културното наследство е едно от задължителните условия, които трябва да изпълни България, за да бъде опазено националното наследство, но и за да бъде пълноценен партньор в международната борба с трафика на културни ценности. Италианският модел е много добър. Те разполагат с дигитализирана база данни на ценностите, върху чието изграждане работят от близо 40 години. Структурното разполагане на карабинерите по културното наследство също е част от системата по опазване и дава много добри резултати. Без да се опитваме да направим "копи-пейст" на успешния модел, смятам, че бихме могли да ползваме приложимите за националната ни специфика подходи.

- Каква е оценката ви за кампанията "Чудесата на България" на в. "Стандарт"?

- Тази кампания е точно на пулса на времето. Днес, когато имаме толкова остра необходимост да намираме каузата, която ще ни обедини, да намерим себе си като национално самочувствие, като уникална идентичност в голямото европейско семейство, като база за възпитание на поколението, което идва след нас в национални ценности. Интересът и емоциите, които предизвиква кампанията, са най-сигурното мерило за нейния успех. Много ме впечатли ентусиазмът и вълнението, което съпътстваше вота за Чудесата миналата година. Това е най-силният атестат за нея.

- През 2013 г. кампанията излъчи топ 10 на археологическите открития, с които българите се гордеят най-много. В националния електронен вот участваха над 1 милион българи. Как държавата ще помогне за развитието и рекламата на тези 10 обекта?

- Наслушахме се на големи обещания, дадени от нашите предшественици. Включително и по повод на кампанията. Които, както всичко шумно акламирано от тях, са останали само на думи. Моето разбиране за ангажимента на държавата е далеч по-прагматично и реалистично - обединени усилия и на държава, на местна власт, на бизнес и структури на гражданското общество в реализацията на културно-историческата инфраструктура. Това означава работещ модел, с ясни ангажименти и отговорности.

MYcomputer.BG
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени