Вълнения вдясно

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 481 | Брой коментари 0
07:28 22.03.2019

ГЕРБ и СДС обявиха създаване на предизборна коалиция за съвместно участие в изборите за членове на Европейския парламент от Република България. Какво е интересното около тази коалиция? Първо, това е първата предизборна коалиция за национални избори, в която партията ГЕРБ участва.

Преди това, на четири парламентарни избора (през 2009, 2013, 2014 и 2017 г.), на три европейски избора (през 2007, 2009 и 2014 г.) и на два президентски избора (2011 и 2016 г.), партията ГЕРБ игра самостоятелно с общ резултат от 8 победи и 1 загуба. Второ, постави се въпросът кой печели и кой губи от коалицията ГЕРБ-СДС? Отговорът на този въпрос, разбира се, ще го узнаем след анализ на резултатите от екзит-половете, които по-големите социологически агенции у нас ще направят след 26 май. Моята предварителна оценка е, че и двете партии ще спечелят от явяването си в коалиция. Трето (и свързано с второто) е доколко брандът „СДС“ е запазил силата си. Ще напомня, че през първите почти 12 години след падането на комунизма в България именно СДС беше символът и носителят на демократичните преобразувания у нас.

Апогеят на силата и славата на СДС беше през 1997 година, когато след краха на управлението на БСП Обединените демократични сили (с ядро СДС) спечелиха 2 223 714 гласа, или 52,3%. Това им донесе 137 депутати в 38-ото Народно събрание, което е най-голямото парламентарно мнозинство в историята на България от 1991 г. насам. Това беше и първото от серия от три последователни управления с пълен парламентарен мандат. След този фантастичен успех настъпи залезът на традиционната десница в България, която се изхитри на всичкото отгоре на два пъти (през 2013 и 2017 г.) даже да не влезе в парламента поради разпадане на съставните си части. Причината за този крах беше същата, както през 1991 г. на изборите за 36-ото Народно събрание. Тогава четири малки десни партии спечелиха общо над 13% от вота, но вкупом отпаднаха от парламента поради ината и горделивостта на тогавашните десни лидери. Някои от днешните десни лидери успешно и с тъпа упоритост повтарят онази грешка с 28-годишна история. Според китайците, умните хора се учат от чуждите грешки, а глупавите – от своите собствени. Пак според китайците, не би трябвало да има чак толкова прости хора, които не се учат даже от собствените си грешки. Не би трябвало, но е факт. За съжаление.

Четвъртото е свързано с призива на г-н Жозеф Дол,председател на Европейската народна партия, за единно явяване на партиите, членки на ЕНП, на европейските избори в периода 23-26 май. Предстои яростна битка за назначаване на членовете на Европейската комисия (т.е. на правителството на ЕС) и в частност на нейния председател, който трябва да замени болния от тежък ишиас днешен председател г-н Жан-Клод Юнкер. В тази битка всеки евродепутат е ценен и г-н Дол би искал да получи поне 8-9 такива депутати от България.

Засега са сигурни обаче само 7 евромандата за ЕНП от България и борбата ще се води за спечелване на още от 1 до 2 евродепутата от десните партии у нас. Тук председателят на ЕНП е безспорно прав, и то не само за десните партии в България. На изборите на 26 май успех ще имат политическите сили, които са единни и са загърбили вътрешно видовите си боричкания. Като изключим ГЕРБ и СДС, двете други български партии-членки на ЕНП у нас, а именно ДСБ и ДБГ, не само не се вслушват в призива на г-н Дол, но и яростно критикуват сестринската си партия ГЕРБ, която осигурява 6 от общо 216-те евродепутати от ЕНП. Същевременно ДСБ осигурява на ЕНП само 1 евродепутат, а именно г-н Малинов, който през 2014 година измести от първото място в листата на Реформаторския блок г-жа Кунева чрез по-голям брой преференции. Така партиите, членки на ЕНП у нас, осигуряват на ЕНП общо 7 евродепутати. От тях 6 евродепутати осигурява ГЕРБ и 1 евродепутат общо осигуряват останалите 3 партии. Малко, но от сърце.

По-малките десни партии у нас обаче са много активни в полето на ЕНП. Те критикуват ГЕРБ и настояват за изключване на партията ФИДЕС на унгарския премиер г-н Виктор Орбан от ЕНП заради поставяне на неподходящи билбордове с ликовете на болния от ишиас председател на ЕК г-н Юнкер и на филантропа-бизнесмен и мултикултуралист г-н Сорос. Тази позиция е лицемерна. Знаем, че почти за всичко западните модели и практики ни се представят като еталон за законност и правилност. Когато обаче от ЕНП хвалят ГЕРБ, това или не се забелязва, или се иронизира от позицията на някакви измислени морални висоти. Позицията на ръководството на ЕНП също е лицемерна. От една страна те искат десницата у нас да се обедини, за да донесе това на ЕНП повече евромандати, а от друга страна са тръгнали да замразяват и да изключват ФИДЕС, което силно ще ощети ЕНП откъм евродепутати. Засега се знае, че ЕНП създава комисия за оценка на дейността на ФИДЕС, каквото и да значи това. Комисията ще се оглавява от харизматичния евробюрократ г-н Херман ван Ромпой. Ако читателят го е забравил този господин Ромпой, може да си направи справка в Гугъл. Възпитателно ще е. Ясно е впрочем, че ЕНП иска да спечели европейските избори след два месеца, но може и да няма тази възможност, както казваше навремето един български избирател на въпроса дали е гласувал. Което пък ми напомня за една забележителна мисъл на големия английски политик и военачалник г-н Чърчил. „Най-добрият аргумент срещу демокрацията“, казвал великият англичанин, „е петминутен разговор с един среден избирател“. Ако можете да ги докарате до пет минутите, де.

Внимателният читател вероятно вече е забелязал една любопитна подробност, а именно, че у нас има цели 4 десни партии, които членуват в ЕНП. Много ли е това, или е малко? За да отговорим на този въпрос, ще разгледаме партийната структура на ЕНП по държави. В повечето държави от ЕС (без Великобритания, която и тук е по-бамбашка) има от 1 до 2 партии, които членуват в дружното семейство на ЕНП. Има и държави с по 3 партии членки на ЕНП, а именно Румъния, Словакия и Словения. България обаче яко се е напънала и е дала цели 4 партии членки на ЕНП. В момента тези партии имат общо 95 депутати в националния български парламент, като те всичките са от ГЕРБ, а останалите три партии имат общо нула депутати. От 7-те евродепутати в момента, както вече казахме, 6 са от ГЕРБ и 1 е от една от малките десни партии. Малките десни партии обаче пишат донесения срещу ГЕРБ и искат да изключват ФИДЕС от ЕНП. Желая успех на малките градски десни на предстоящите избори и им напомням, че ако спечелят 150 хиляди гласа, ще имат евродепутат

Един обаче. За двама ще им трябват от 200 хиляди гласа нагоре.

За пълнота ще отбележа, че и в Италия има 4 партии членки на ЕНП. Държава от Европейския съюз с 5 и повече партии членки на ЕНП обаче няма. Засега. Италия е пример за демокрация с устойчива политическа нестабилност и силна склонност към огърлици от парламентарни избори. Почти по един път годишно. Гърците също са любители на непрекъснатите избори, като понякога ги докарват до 2 пъти годишно. За съжаление, след 2009 година, когато приключи третият и последен пълен парламентарен мандат у нас в новата ни история, ние също се присъединихме към групата на неособено стабилните държави с 3 предсрочни парламентарни избори (2013, 2014 и 2017 г.) за 6 години. Може би това се дължи на географската близост и психологическата връзка с такива държави като Италия и Гърция.

Огледален ефект

Безспорен факт обаче са вълненията в дясната част на политическата баница у нас. Тези вълнения също така биха могли да предизвикат огледален ефект и в лявата част. Така една коалиция БСП-АБВ днес изглежда по-малко невероятна, отколкото само допреди няколко дни. Според хронограмата на изборите, развръзките и вдясно, и вляво трябва да настъпят малко след началото на следващия месец. А може и още около 1 април да настъпят, защото така ще е най-символично./Монитор

MYcomputer.BG

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени