Сред многобройните украшения съхранявани във фонда на Регионален исторически музей – Перник е изящна антична камеа. Открита е през 1973 г. по време на археологическите разкопки на хълма Кракра.
При проучване на късноантичния културен пласт, работник ударил с кирката наглед обикновен плосък камък. Малка частица от него се отчупила и под земления му налеп се разкрила полираната повърхност на шедьовър на античната глиптика. През ІІІ век неизвестен гравьор изваял в двуслойния полускъпоцененен камък релефен бюст на римската богиня Минерва (древногръцката Атина).
Уви! Радостта на археолозите била примесена с горчивина – ударът с кирката непоправимо нарушил контура на миловидното ѝ лице.
Камеата е изработена от халцедон с тъмносивкава основа, преливаща във височина в светлосив и млечно-бял цвят. Именно това редуване на успоредни пластове при ахатите е използвано от древните и от съвременните майстори, които пресъздават релефно изображение от един цвят и фон около него – от друг.
По дължината на полускъпоценния камък изпъква изображението на богинята, облечена в бойно снаряжение. Главата ѝ е в профил, лицето е с нежно, младежко излъчване. Върху дългите ѝ коси е положен коринтски шлем с „гребен“. Торсът е в позиция ¾ и е покрит с ризница, от която е видим само плочестия нагръдник.
Камеата от хълма Кракра (с размери 4,5х2,8х1 см) е един от най-големите обработени образци от римската императорска епоха, намерени в България. Те са били монтирани в касети от благороден метал и окачвани като луксозно украшение – медальон или брошка. При разкопките не са намерени обков и верижка. Можем да предположим, че истинската ценност за притежателите на камеата е било изображението на Минерва, явно възприемана като техен божествен покровител.
За съжаление, въпросите които възникват с откриването на камеата са повече от отговорите: В кое ателие е изработена тя и кой е майсторът ѝ? Кой е първият ѝ собственик? Той и наследниците му обитавали ли са хълма Кракра или камеята е била придобита като трофей? Каква е била съдбата на нейните притежатели? Множество въпроси, чиито отговори не можем да узнаем… Василка Паунова /информацията е от страницата на Регионален исторически музей-Перник