Учителите, които помним цял живот

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 1001 | Брой коментари 0
06:03 13.10.2018

Има учители, които дават мило и драго за своите ученици, те правят всичко възможно техните деца (които възприемат като част от семейството си) да прекарат времето си в училище по най-приятния начин.

Включват различни иновативни методи на преподаване, било под формата на „обърната класна стая“, или с помощта на новите технологии, измислят как да провокират мисленето на хлапетата, грижат се техните възпитаници да бъдат не само добре образовани, а и добре възпитани. Те нямат проблеми да работят с деца със специални потребности, защото имат правилния подход, оказват и подкрепа на по-младите си колеги, понеже помнят колко е труден всеки един старт.

Тези учители търсят начини да се усъвършенстват постоянно, ходейки на различни семинари и обучения, които далеч нахвърлят бройката на задължителните им по нормативна уредба.

На другия полюс за съжаление са учителите, които ходят по задължение на работа, на които всеки им е крив и обикновено ученикът го отнася. Такива, които не желаят да използват интерактивни методи на обучение само защото им е трудно, а и нямат желанието да се учат на тях. Те едва покриват минимума допълнителни обучения, а учениците им или постигат особено добри резултати, или получават оценки „просто така“.

Затова и от МОН предвиждат начин, по който този проблем може би ще бъде решен. И трябва да бъде така. На всеки четири години учителите също ще получават оценки, които ще се формират основно на базата на определени критерии. Така тези, които създават благоприятна за работа среда и мотивират ученика, ще обират отличните оценки, които ще им помагат пък за по-нататъшно издигане в професионален план. Педагозите, които обаче са се пуснали по течението на рутината и не влагат хъс в работата си и не наблягат на квалификацията, ще получат съответно и лоши оценки за труда си. Подобно на „трудните“ ученици, те ще имат наставници, с които да работят, а след това ще се явяват и на „поправителен“, за да се види какво са научили. Нямат ли подобрение, ще трябва да си търсят ново работно място.

Така всеки един учител, който полага усилия и търси начини да предостави най-добрите условия на своите ученици, ще се почувства оценен. Докато другите ще трябва да си припомнят, че да си учител, е призвание, а не задължение, което налага просто да си в класната стая до пенсионна възраст. Защото не са тези, които се помнят от нас цял живот /Монитор бг

Perfumes
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени