Ученик от Перник издаде първата си книга – Приключенията на Кейси Рейбъл в галактиката Лапис

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 421 | Брой коментари 0
11:22 25.03.2020

Перничанинът Благовест Йорданов издаде своята първа книга – Приключенията на Кейси Рейбъл в галактиката Лапис. Книгата е достъпна както в книжен, така и в електронен вариант.

Ето какво пише на страницата на онлайн книжарницата izdavam.com за книгата на младия автор от Перник:

„Благовест Йорданов – Приключенията на Кейси Рейбъл в галактиката Лапис

Потопих се в друго измерение. С други правила на живот. Нещо наопаки. Нещо, което бих избрала за мой свят.

Вкарах се в игра, която не исках да свършва.

Времето течеше по различен начин, тъй като тук „хората“ са с други сили (летящите му камериерки), бързина, мислене и това създава невероятен поток на въображението. Авторът не спря да ме държи в напрежение, с нетърпение очаквах какво ще се случи след всяка следваща глава, какви нови светове и същества ще срещна заедно с героите. Докъде ще ме отведат и какво странно място ще намеря, което със сигурност ще обогати света ми, защото тук сякаш всичко е възможно.

Можех да я чета завита под юргана с лампа в ръка.

Можех да ходя по улиците и да виждам безизразни лица, докато в моето е хаосът от световете на Благовест Йорданов.

Светът в главата на Благовест Йорданов със сигурност не е лишено и от чувство за хумор, което доста ме впечатли: двуметровите му моркови, пеещото му зеле, танцуващите гъби. Определено се забавлявах.

А комбинацията на екипа – Върколакът, Дядо Коледа и Бомбаджията (най-издирваните и опасни престъпници), наистина ме разсмя.

„Магистралата беше мека, сладка и пухкава.“ Но колкото и хубаво да звучи в този свят това си е проблем, защото едно бъги по нея ще потъне.

Докато четох не спирах да си казвам „Искам да съм там!“ или „Това място просто не скучае!“ и няма как, тази книга има толкова цвят. Предполагам ще има и други читатели като мен, които ще припознаят своите детски мечти, своите сънища сякаш оживели тук. Когато мисълта ти в нощта те води към нещо странно и си кажеш „ако това можеше да е така“, е тук би могло, тук може да е всичко, дори отвъд границите ни на понятно, цветно, възможно.

Това беше трип отвеждащ ме както в Средновековието, така и при динозаврите, в кабинета на д-р Калигари, в приказката с Хензел и Гретел, в Гъбитаун и в (надявам се) едно наше бъдеще. Безброй асоциации и гледки. Ако искам да избягам от скучното и сиво ежедневие бих си отворила именно тази книга, която ме разсмива, която ме води къде ли не, в която мога да видя добро, смело, магично, небесно, космично, триоко, всяко и всичко. Авторът ме изненада много, когато ме върна светкавично в реалността, с това че беше взел кадри от нашия свят, които съществуват и в романа като Ариана Гранде, Дракула, друг наш супергерой – Батман, Тесла и други. Тази чупка в стила не ме подразни, напротив.

Тази фантастика разширява мирогледа и определено понятността за фукциите на предмети, животни, живот. Дъждът е различен, растенията са различни, тревата не е трева. Творецът на природата определено се е развихрил

Ако от тази книга се направи компютърна игра, мисля че младите ще пощуреят по нея. Аз лично не бих се откъснала от този прекрасен свят.

Любими в книгата определено са ми описанията на градовете, съществата, храните и всяка гледка, защото са толкова шантави. Кой не би искал дъжд от бонбони?

„Подът на къщата беше от карамелизиран йогурт, а стените и таваните от бонбони. В малката уютна дневна, в средата имаше маса от крем карамел, до нея беше разположен диван от дъвка, а зад него се извиваха стълби от сухи пасти, с парапет от желирани бонбони. На горния етаж имаше спалня с легла от захарен памук, а таванното помещение беше от замразена сметана, а покривът беше покрит с гофрети. По таваните висяха лампи от втвърден карамел, в най-различни форми и цветове. В цялата къща имаше картини и рамки от кексчета на най-различна тематика. Вратата на мазето беше от еклери и шоколадови пури, а самото мазе - от захаросан кекс, кроасани и кокосови орехи. Нашите герои решиха да разбият вратата с ядене, но доста се измъчиха, защото се оказа, че тя е доста солидна, беше направена от четири пласта сладкиши. Успяха да пробият дупка в еклеровия крем и проникнаха в мазето. В една от стените на мазето се виждаше сейф от бананова торта.“

ТОВА НЕ Е ЛИ ГЕНИАЛНО?! За мен е раят!

Наистина минах през всички емоции, направо е пристрастяващо. Книгата ми обостри сетивата. Замислих се каква музика би й отивала - всякаква, в нея има всичко!

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени