Станахме свидетели на трагедия, която разтърси страната. Убийство толкова необяснимо и жестоко, че шокира и най-безразличните към новинарския поток. Майка безпощадно уби двете си малки деца в семейния им дом. Мотивите са неясни, съседите – потресени.
Изсипаха се тонове коментари в социалните мрежи, включително и в профила на жената, отнела живота на рожбите си. Редуваха се упреци, клетви, обиди и опити за обяснение какви може да са причините за трагедията. В събота пък съдът в Сандански я остави в ареста за зверството, а адвокатът й разкри ужасяващи подробности за личния й живот.
Несъмнено тази трагична случка породи силни чувства у всички ни – гняв, недоволство, съжаление и страх. Страх от безграничността на човешката жестокост и изменчивостта на съзнанието. Защото се оказа, че семейството, което премина през този кошмар, на пръв поглед е такова, към каквото всички се стремим. Майката и бащата на двете малки ангелчета са образовани, интелигентни и от публикациите в мрежата изглеждат щастливи. Жената е обсипала страницата си във Фейсбук със снимки на малките, християнски молитви и позитивни цитати. Потребители споделят, че тя членува и в популярни български групи като „БГ мама“, което несъмнено говори, че децата й са искани и обичани.
Тази красива картинка обаче бе белязана завинаги с кървави петна, а това, което тревожи най-много всички, е, че причините за престъплението не могат да се обяснят.
Какво е накарало образована жена, която очевидно е „с всичкия си“, да посегне на най-милото си и то по такъв жесток начин? Отговорът за мен беше ясен още в момента, в който научих подробностите около трагедията. Това е зверство, което може да бъде извършено от човек с напълно срината психика. Дотолкова, че да се загуби представата за сън и истина, за добро и зло, за живот и смърт. Съзнание, чиито основи са били подривани ден след ден, година след година, докато моралният компас най-накрая се е счупил, подтиквайки към най-страшното.
Адвокатът й разкри, че 32-годишната майка Кристина е била подложена на системен психически тормоз от съпруга си и сексуално насилие от свекъра си. И макар тези признания да допълват донякъде липсващите парчета, остава жестокото съжаление за изгубения живот, остава и гневът, както и дълбокото неразбиране за способността на една майка да нарани рожбите си. Преживяното от нея не може да оправдае стореното зло, няма да върне и малките деца, за да изживеят всички отнети им мигове, няма да заличи ужаса им, изпитан с последните глътки живот.
Единственият извод, ако изобщо може да се направи извод при толкова ужасяващо престъпление, е, че психическото здраве е точно толкова важно колкото и физическото. Може би трагедии като тази са тежкият удар, който ни е нужен, за да се вгледаме в близките си и кризите, през които преминават. Защото ние сме тези, които можем да им помогнем и да ги подтикнем към промяната, да спасим тях и хората около тях./Коментар Монитор бг