Този недоимък е най-страшен - липсват медици

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 218 | Брой коментари 0
13:27 12.05.2020

Вече пламнаха няколко болници в България. Все повече лекари са заразени с опасния коронавирус. А медицински персонал не достигаше и преди пандемията. Достъпът до медицински грижи стана още по-невъзможен, коментира Емилия Милчева за "Дойче веле".

В много държави вече се дискутира дали кризата с коронавируса не е и възможност за реформа на здравните системи, за да бъдат по-адекватни и устойчиви в отговора си на бъдещи външни шокове. В САЩ, в светлината на предстоящите през ноември президентски избори, необходимостта от основна реформа в политиките на здравеопазване вече е част от предизборната кампания. В Европа темата също набира скорост, а експерти смятат, че условията на труд трябва да станат ключова цел на единния пазар с акцент върху здравните специалисти.

Искания за здравна реформа няма

В България за здравна реформа - с оглед на уроците от пандемията - се мълчи. БСП и президентът Румен Радев настояват за план за излизане от кризата, управляващите обсъждат цените на шезлонги и плажни чадъри, нови компенсаторни мерки, но здравеопазването, изглежда, е табу и за власт, и за опозиция. Тази седмица предстои приемането на ново, постизвънредно, законодателство, с което се изменят десетина закона, но с нищо не се подобрява устойчивостта на здравната система.

Последните данни от снощи сочат общо 1965 болни, 11% от тях медици, 385 настанени в болници, от които 58 - в интензивни отделения. "Тенденцията се запазва, каквато беше", каза по bTV шефът на Националния оперативен щаб ген. д-р Венцислав Мутафчийски. Мерките междувременно се разхлабват. Слънцето грее. Предпазливо се запълват изнесените навън маси на заведенията, парковете се оживяват от обичайната глъчка. Животът май изглежда отново като онзи преди COVID-19.

Огнища на зараза

Вирусът не си е отишъл, а системите на здравеопазването и хората, работещи в тях, ще продължат да бъдат под натиск и заплаха от заразяване с COVID-19 поне и в следващите 12 месеца, в отсъствието на ваксина или друго ефикасно лечение. Почивка за тях няма, а в няколко града персоналът в областните болнични заведения е на ръба на изтощението - заради многото работа и болните колеги. И ако предпазни средства могат да бъдат осигурени чрез внос или собствено производство, медици няма откъде да бъдат внесени.

 

Сред огнищата на зараза - старчески и социални домове, гета, вече са и болниците. Последният случай от вчера отново го потвърждава. В родопското село Осина почина онкоболна жена, завърнала се от лечение в столична болница. От нея се е заразила медицинска сестра от селото, вече настанена за лечение в МБАЛ - Гоце Делчев. Според близките ѝ починалата онкоболна се е лекувала в болница "Свети Иван Рилски". В същата болница се бяха заразили и трима души от Бургас, които също са били на химиотерапия, заради което болницата бе обявена за проблемна още на 21 април от ген. Мутафчийски. Но вече е 11 май, а пациенти още се заразяват.

В началото на извънредното положение болниците не бяха осигурени с маски, защитни облекла, дезинфектанти, изолационни носилки, така че пациентите да не разнасят вируса из болницата. В най-големия спешен център в България - "Пирогов", заразени са 50 медици, двадесет от които хирурзи. Пламна болницата във Видин - над 12% от персонала вече е с коронавирус, а оттам заразата бе пренесена в два дома за възрастни хора и в социално жилище за младежи с увреждания. Местните власти отправиха призиви за медици доброволци, но до момента желаещи да работят в МБАЛ "Света Петка" няма - макар екип на Военномедицинска академия да я дезинфекцира изцяло и независимо от медийните уверения на здравния министър Кирил Ананиев, че лекари могат да бъдат "пренасочени".

Така и няма пренасочени към болницата в Ямбол, където капацитетът на двете отделения за пациенти с COVID-19 e запълнен, а в града има огнище на зараза - ромският квартал "Райна Княгиня". Впрочем от ямболската болница още преди година алармираха, че в една пета от отделенията не достигат специалисти. В условията на пандемия е още по-страшно - от миналата седмица кметът на Ямбол и ръководството на лечебното заведение отправят апел за "поне петима лекари и 8-10 медицински сестри" в помощ на ямболските медици.

Дефицит на специалисти

Борбата с пандемията изостри проблем, от който българската здравна система страдаше и преди - дефицит на специалисти, остра липса на сестри, особено реанимационни, и регионални диспропорции в достъпа до здравни грижи. В провинцията, дори в повечето областни центрове, специалисти не достигат. Миграцията на лекари и сестри, определени като най-мобилните специалисти в ЕС, засилва още повече различията в капацитета на здравните системи на страните членки. Според публикация на European Policy Centre само за последните 10 години почти 85 000 лекари и над 90 000 медицински сестри, получили квалификацията си в страни от Източна и Южна Европа, са заминали на работа към държавите на запад и север.

В предаването "Неделя 150" на БНР министърът на здравеопазването Кирил Ананиев заяви, че правителството има "трайна политика при решаването на проблема с човешкия ресурс", а доказателство за това е, че "вече втора година предлага на МОН увеличение на броя на местата по медицина, особено за специалността на медицинските сестри". Предлага, но какво се утвърждава?

Например за учебната 2019/2020 МЗ е поискало поне 960 места за медицински сестри. В проекта на Министерския съвет са били само 618, в крайна сметка разрешените са 714. А практика на просветното министерство е да отпуска повече места за студенти по медицина, отколкото за медицински сестри - въпреки че броят на лекарите в България надвишава незначително този на сестрите. За да функционира ефективно системата, съотношението трябва да е поне 2:1, беше обяснил самият Ананиев в парламента миналото лято.

Достъпът до здравни грижи е влошен

Пандемията ще затрудни, а за някои ще направи и невъзможен достъпа до здравни грижи. Причината е, че много лекари специалисти, както и стоматолози, вече изискват PCR тест, направен 48 часа преди прегледа. Цените на тези тестове варират между 120 и 150 лева и се заплащат от пациента. За една част от българите тази сума е непосилна в условията на криза. Така, дори и здравноосигурени, те няма да получат навременно диагностициране или друга здравна услуга. Това може да доведе до още по-голямо влошаване на и бездруго лошия здравен статус на българите.

Пандемията заличи и друго - дали приетият с коронавирус пациент е плащал или не здравните си осигуровки. За лечението плаща здравната каса, чиито приходи се формират от събраните здравни осигуровки и дотации от държавния бюджет и са предназначени за разходи, направени от здравноосигурените.

COVID-19 свари неподготвени държавите. Но в разчетите за здравеопазване за догодина на този проблем ще трябва да се търси решение. Ако ли не, ще е поредното замитане под килима. Нещо като дезинфекцията от въздуха на ромския квартал в Ямбол, която няма да реши проблемите с лошите санитарни и битови условия в гетото, нито ще спре заразата. Но пък властта отчита мерки./Дневник бг

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени