Стефан Данаилов: „Иска ми се хората да ме запомнят като Ламбо, българският артист...” Прощаваме се с Мастера днес!

от PernikNews
Последно редактирана на: 00:00 02.12.2019 | Прочитания 166 | Брой коментари 0
07:47 02.12.2019

Днес се прощаваме с големия Стефан Данаилов! Поклонението ще бъде  от 11 ч. в Народния театър „Иван Вазов“.

Стефан каза да не го жалим“, разкри голямата актриса Татяна Лолова пред БНТ. Приживе самият Данаилов казал на Лолова, че иска хората да не тъжат за него, защото е преживял максимално отредените му дни на тази земя.

„Както Петър Дънов беше посочен от цял свят, така и Стефан беше посочен да бъде обичан, обожаван“, изтъкна Лолова и призна, че не иска да мисли за него с тъга, а предпочита да си спомня за хубавите им моменти заедно. Един от филмите, в които двамата са се снимали рамо до рамо, беше комедията „Топло“, която неотдавна БНТ повтори. „Той беше много красив, много талантлив, много жизнелюбив, раздаващ се, много обичащ хората и работата си“, обрисува Лолова забележителния си колега, който издъхна по-малко от 2 седмици преди да навърши 77 години.

Татяна Лолова разказа за него и една паметна случка от пътуване в Италия преди много години: „Стефан е с тях, но на тръгване закъснява за самолета. Седи Константин Коцев и вика: „Това момченце никога няма да стане актьор, щом по този начин действа“. Той наистина не стана актьор, той стана обединител на всички хора“. И още: „Помня го като 12-годишен дългокрак щурчо, който игра в детски филм. А след това го помня в Народното събрание, където се оказа доайен. Има един много хубав празник във Варна – фестивала „Любовта е лудост“. По едно време бяхме в хотел, в който спяха актьорите. Сутрин се усещаше приятен мирис на банички, кифли и пристига от вратата Стефан, красив, млад, и носи в бял плик храна за всички нас.

Никога не се е дуел, какъвто и пост да е заемал. Той е едно страхотно очарование. Не мога да кажа, че съм била влюбена в него, защото има разлика в годините ни, ама все едно. Освен всички качества той беше избран, посочен отнякъде (не знам откъде) да бъде притегателна сила. Ален Делон е прекрасен за Франция, но Стефан е световно прекрасен“. Актрисата припомни, че в края на миналата година тя самата е изгубила любимия си съпруг, била съсипана от скръб, но синът й казал, че не иска хората да я гледат непрекъснато с тъжна физиономия. Затова и сега, при огромната за много хора загуба на Ламбо, Лолова посъветва приятелите и почитателите му да не тъгуват. Защото той до последно винаги е оставал хлапак и щурак в душата си.

Известният Асен Блатечки – един от любимите ученици на Мастера, сподели в ефира на БНТ: „Много обичан човек. Той обичаше всички и всички го обичаха“. Актьорът смята, че всички негови студенти сякаш имат нещо общо помежду си. „Някак си можеш да познаеш кой е негов студент, без да го имитира“, коментира Блатечки и добави, че най-важният урок, научен от него, не е свързан с актьорското майсторство, а с това да бъдат човеци – нещо, което и други възпитаници на проф. Данаилов подчертават. „Той беше изключително щедър към всички, плащал е такси на свои студенти, без да им казва... Успя да извади човешките неща от нас, да ни направи хора. Всичките му класове се чувстваме семейство, на което той е бащата“.

Племенницата на големия актьор – режисьорката Росица Обрешкова, разказа пред бТВ, че когато го посетила в реанимацията след операцията на тазобедрената става в Бургас, той пушел цигара в леглото. Обяснил - „Разрешиха ми“, и признал нещо много съкровено. „Оня ден разбрах, че умирам. И като ми стана смешно, така се смях. Сега вече ми е много забавно”, проявил парадоксално чувство за хумор той. Данаилов искал бързо да започне нов спектакъл. „Казвах му: „Вуйчо, моля те, недей, ти още не можеш да ходиш“. А той ми каза: „Гледай си работата, аз няма да проходя иначе, ако не се кача на сцена“, цитира го Роси.

Обрешкова разказа и за болестта му: „Това беше битка, в която никой от нас не знаеше, че той има рак на белия дроб. Имаше много тежък кръвоизлив в белия дроб, с много течност, събрана в него. Едва дишаше. Успяха да го стабилизират и беше в съзнание известно време. Първото нещо, което попита, беше кога са му представленията. Аз излъгах подло, казах: „Вуйчо, спокойно, само едно сме свалили”.

Той нямаше планове да си отива, увери Обрешкова. Ламбо наричал дъщерята на сестра си „моята дъщеря“. „Толкова много го обичах, че изобщо не забелязвах дали е труден или тежък, той беше човек, който толкова лесно се обича“, сподели режисьорката. Тя благодари на „цялата тази малка армия във ВМА, която се бореше неистово за живота му, и на ген. Петров, който я ръководеше“. Когато състоянието на Ламбо се влошило, той първо изгубил говора си. „Надявам се вуйчо да е с ангелите горе, да се видят цялата банда и да си направят една прекрасна вечеря“, завърши Обрешкова.

На 29 и 30 ноември последният клас на проф. Стефан Данаилов извади премиера в негова памет - „Лодкарят“ от Джес Бътъруърд. Мастера беше започнал да репетира със студентите, но така и не успя да довърши работата по проекта, доведен до сцена от асистента му д-р Сава Драгунчев. С аплодисменти и погледи към небето възпитаниците на големия актьор му отдадоха почит след финала на премиерните представления в Учебния театър на НАТФИЗ. Пред Bulgaria on Air те признаха, че учителят им никога не ги е оставял да скърбят и ако ги види сега, навярно би „почнал с шамарите“. Изложба в Градската градина пред Народния театър пък в момента припомня с 28 фотографски пана някои от емблематичните филмови роли на най-бележитата кинозвезда на България: в „Следите остават“ (1956), „Инспекторът и нощта“ (1963), „Понеделник сутрин“ (1966), „На всеки километър“ (1969), „Топло“ (1978) и др. Изложбата започва с цитат на Стефан Данаилов: „Иска ми се хората да ме запомнят като Ламбо, български артист...“/Монитор бг

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени