С пореден пирует по темата премиерът Бойко Борисов е поискал българската държава да придобие контролен дял в продаваните български активи на CEZ, а купувачът Гинка Върбакова е съгласна. Това стана ясно след среща между нея, вицепремиера Томислав Дончев и финансовия министър Владислав Горанов, които след това дадоха импровизирана пресконференция.
Така палитрата на институционални реакции около сделката става още по-хаотична – от първоначалното заявление, че това е частна сделка и държавата не може да се меси, се мина през обвинения, че се готви конспирация срещу правителството, и се стигна до решение за национализация.
По информация на "Капитал" държавата е поискала 100%, но е склонна и на 34%. В първия случай това ще значи около 500 млн. евро разход за данъкоплатеца.
Без яснота как
Засега яснотата по новите развития е по-скоро схематична. По думите на Горанов държавата иска да участва по един или друг начин в сделката, ако продавачът се съгласи.
Това може да стане или с пари от бюджета, или чрез някое от държавните енергийни дружества. По думите му правителството е в "деликатна ситуация", при която ролята му зависи от частни субекти. Разбира се, предвид на това, че държавната реакция практически торпилира сделката, "частните субекти" и по-специално кандидат-купувачът "Инерком България" на Върбакова не остават с много други опции. При съпротивата от високо ниво и твърдо изразеното желание на държавата придобие контрол в компаниите, трудно би се намерила банка, желаеща да продължи да финансира сделката.
Самата Върбакова пък каза, че заминава за Чехия, за да обясни на продавача новите планове. "Премиерът пожела пълен контрол, за да може да бъде гарантирана сигурността на крайните потребители. Това са вече разговори, които ще водим с CEZ, с продавача", обясни тя.
"Виждаме добрата воля от българското дружество да допусне държавата в сделката. В момента, в който има позиция от Чехия, ще бъдете уведомени", обяви още Горанов.
Цената на контрола
Без да е ясно какво точно смята да придобие държавата, е трудно да се прогнозира колко ще струва тази контра-"ювелирна" акция. В сделката на "Инерком" влизаше покупката на по 67% в публичните "ЧЕЗ разпределение" и "ЧЕЗ електро", както и останалите български компании на чешката група срещу цена около 320-340 млн. евро. Ако предположим, че държавата придобие по 34% дял, за да се постигне така исканият контрол, това ще означава, че бюджетът или държавни дружества ще трябва да финансират грубо половината от сумата, или 170 млн. евро. Същевременно обаче при придобиването на контрол за тях ще остане и задължението да отправят търгово предложение за останалите търгувани на борсата 33% от двете публични компании, или още около 70 млн. евро. След сутрешните изказвания акциите на "ЧЕЗ разпределение" се покачват със 7.2%.
Соломоновско решение
С този пълен обрат правителството прави пореден опит да се измъкне от политическия скандал, който сделката развихри. В началото имаше опит за пълно дистанциране, като енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка заради познанство с Върбакова. След това държавата видимо скочи фронтално срещу сделката, като премиерът привидя зад нея "онези гадове", които се опитват да го доведат до оставка. Към момента обаче явно Върбакова вече не се разглежда като враг на властта.
Така, ако новата конфигурация се разгледа в светлината на теорията на игрите, всички пряко замесени могат да извлекат известни ползи или да ограничат загубите. Правителството и лидерите от ГЕРБ биха могли да изиграят ситуацията като намеса за спасяване на ситуацията, а Обединените патриоти могат да задоволят електората си с любимата реторика срещу злите чужди инвеститори, изнасящи печалби зад граница. Теменужка Петкова би могла да запази поста си, тъй като вече държавата и приятелката й са под някаква форма партньори. А Върбакова би могла все пак да остане под някаква форма в сделката, която беше на път към тотален провал, или поне да не загуби вложеното от нея досега./Капитал бг