Слави Трифонов: За трагедиите, дните на национален траур и липсата на възмездие!

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 879 | Брой коментари 0
08:10 02.09.2018

От 2000 г. насам имаме средно по един национален траур годишно заради загинали българи. С времето започваме да разглеждаме жертвите като статистика. А всъщност това са човешки съдби. Това са лични трагедии за цели семейства, роднини, приятели. Статистиката няма как да помни Наташа Кабакчиева, една от почернените майки от трагедията пред дискотека „Индиго“. „Душата ми е изгорена“, казваше тя преди да загуби окончателно битката с рака. Наташа Кабакчиева беше погребана в гроба на дъщеря си Криси, в деня, в който момичето трябваше да навърши 26 години. Статистиката няма как да помни и Атанас Генчев, „Героят от Бяла“, който спаси 11 човешки живота след зловещата катастрофа край Бяла през 2006 г. На 60 години Атанас Генчев също загуби битката с рака.

И ето, мина поредният национален траур. След него остава само мъката на близките на потърпевшите и загиналите, а в дълго отсъстващата държава сякаш вече го няма и очакването за справедливо възмездие. А ако има държава, има и справедливо възмездие. Защото има трагедии, които не могат да бъдат предотвратени, но има и трагедии, вследствие от безхаберието на властите и човешката алчност. По всичко личи, че трагедията край Своге е била предизвестена именно от тези два фактора. И това не е първата такава трагедия. А помним ли за кого жалихме през последните 17 години? Наказани ли бяха истинските виновници там, където имаше виновни? Имаше ли справедливо възмездие? Или обявявахме национален траур на гузната съвест... и дотам? Да видим.

На 21 декември 2001 г. от смачкване и задушаване на стълбите на дискотека “Индиго” умират седем български деца - съдът постановява условни присъди и обезщетения за общо... 50 000 лева. Толкова струват седем детски живота – 50 000 лева. Никой не лежи в затвора, въпреки очевидните престъпления при строежа на дискотеката, но пък беше издигнат възпоменателен паметник “Дървото на живота”...

На 27 декември 2003 г. при атака на базата в Кербала са убити петима български военнослужещи - доклад от проверка за трагедията посочва множество грешки на място, включително и на полското командване, но виновни няма.

На 4 април 2004 г. автобус пада в сръбската река Лим и загиват 12 български деца - в Народното събрание е създадена анкетна комисия, която да изясни обстоятелствата около трагедията. В крайна сметка на 4 години затвор е осъден само шофьорът Илия Измирлиев, който последен напуска покрива на автобуса. Няма осъдени от фирмата превозвач за автобуса развалина, който е бил с техническа неизправност и не е трябвало да бъде пускан за дълъг път. Няма виновни и за установените нарушения и тотално нехайство при организирането на ученически екскурзии.

На 7 декември 2006 г. 18 души загиват след сблъсък между камион и градски автобус на смъртоносния път край град Бяла - осъден на 10 години затвор е шофьорът на камиона Синан Алиев. Той е освободен предсрочно от затвора.

На 28 февруари 2008 г. 9 души изгарят във влака София-Кардам - никой от виновните не лежи в затвора, съдът постановява три условни присъди, най-много получава шафнерът на влака - 3 години условно.

На 28 май 2009 г. на събор в ямболската местност “Бакаджиците” 16 души намират смъртта си, пометени от автобус “Чавдар” - на 10 години затвор е осъден шофьорът Господин Господинов, който за пръв и единствен път кара злополучния автобус, пуснат в експлоатация от лицензиран от Министерството на транспорта сервиз, въпреки техническа неизправност. Господинов умира след няколко месеца в затвора. На 10 години затвор е осъден и собственикът на автобуса Слави Славов - той е заловен при рутинна проверка на катаджии в Стамболийски, след като се укрива успешно от правосъдието... цели 6 години. Нито една институция не е разследвана и за множеството нарушени наредби при провеждането на събора в местността “Бакаджиците”. Нарушенията допринасят да се случи трагедията.

На 5 септември 2009 г. 15 българи се удавят в Охридското езеро след потъване на туристическото корабче “Илинден” - македонският съд, забележете, постановява 1 година затвор за капитана на “Илинден”, претоварил корабчето и 1 година затвор за хърватския гражданин, издал сертификат за годността на “Илинден” при неспазване на закона за корабоплаването.

На 15 юни 2011 г. загиват 9 души след катастрофа на магистрала “Тракия” - петорна автотехническа експертиза показва, че катастрофата е можело да бъде предотвратена. Собственикът на превозвача и шефът на транспортния отдел по това време са осъдени на 10 години затвор, на 5 години затвор е осъден шофьорът на автобуса.

На 6 февруари 2012 г., вследствие на скъсана стена на язовир “Иваново”, приливна вълна отнася половината къщи в село Бисер, загиват 6 души от селото и още 5 души от област Хасково - след 10 000 страници разследване, виновни няма. Но пък една партия тръгна да прави щедри дарения от партийната си субсидия, т.е. от парите на данъкоплатците. Т.е. с чужда пита помен. Виновни за Бисер няма, но пък имаше изложба на местен художник с 12 творби от наводнението.

Всъщност, делото за потопа в Бисер спря, защото не могат да бъдат открити трима свидетели, били в чужбина. От своя страна властите дълго си прехвърляха топката чий е язовирът и кой носи отговорността. Както сега си прехвърлят отговорността кой е поставил калпавата мантинела край Своге. Засега разбираме, че е паднала от небето и се е самопоставила.

До ден днешен не е ясна собствеността на около 200 язовира в България, някои от които могат да потопят и друго село и да удавят други нищо неподозиращи българи. Всъщност, че уроците не са научени и че безхаберието продължава по старому стана ясно 2 години и половина по-късно – при наводненията в Мизия.

На 5 август 2013 г. загиват четирима миньори в мина “Ораново” - виновни няма. По-рано, през 2007 г., пак там, в два различни инцидента, загиват още 4 души. Тогава национален траур няма. А виновни... пак няма.

На 23 юни 2014 г. е обявен национален траур в памет на жертвите от наводненията във Варна и Добрич. На 19 юни, след приливна вълна загиват 13 души във варненския квартал “Аспарухово” – точно преди дни съдът решава, че единственият виновник за трагедията в “Аспарухово” от 2014 г. е... дъждът. Няма виновни за немарливостта на властите, няма виновни за непочистените дерета, няма виновни за незаконната сеч, няма виновни и за незаконното строителство. Но пък имаше заупокойна молитва.

На 1 октомври 2014 година взрив приравни със земята цех в завод “Миджур” в Горни Лом и отне живота на 15 души - през юни тази година съдът постановява, че обвиняемите не са виновни. Виновни - няма. Единия от обвиняемите – тогавашния собственик на завода за утилизация на противопехотни мини Валери Митков лансираше версията, че взривът е саботаж. Премиера Борисов пък твърдеше, че взривът в Горни Лом, точно преди изборите, не бил случаен. Национален траур обаче няма през 1999 г., когато шестима полицаи и пожарникари загиват в склад за боеприпаси край Бобовдол. Преди две години bTV открива, че двама от собствениците на склада в Бобовдол притежават и част от завод “Миджур”. При трагичния случай отпреди 19 години виновни пак не са открити.

На 10 декември 2016 г. влакови цистерни се взривяват на гарата в Хитрино, седем души загиват, десетки са ранени, а множество домове са разрушени - виновни няма, като единствените обвиняеми са двамата машинисти. Но пък са отпуснати милиони левове в помощ на Хитрино - 20 милиона дава Европейската комисия, 10 милиона дава правителството, над 2 милиона дават българите чрез DMS кампания, а Камарата на строителите поема ангажимента да възстанови безвъзмездно 11 къщи. Днес обаче продължава да виси въпросът как се разпределят парите за възстановяването на селото. А кметът на Хитрино бива изключен от ДПС заради непрозрачност при харченето на получените средства.

На 13 април 2018 г. в автобусна катастрофа на магистрала “Тракия” загиват 6 души - обвиняема е млада шофьорка, която, според прокуратурата, с леката си кола е изтласкала автобуса от пътя.

Накрая стигаме и до 27 август 2018 г. и трагедията на пътя край Своге, при която загиват 17 души - на политическо ниво вече имаме три подадени министерски оставки (но още негласувани), а единственият задържан за катастрофата е шофьорът на автобуса - Григор Григоров. Засега видимо той е най-големият грешник, тъй като веднага след изписването му от ИСУЛ е заведен с белезници от 7 охранители в съдебната зала. Все пак, да не бързаме, накрая може да се намери и друг виновник, освен шофьора – пак дъждът./Фейсбук

Perfumes
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени