Президентът Георги Първанов научи в Стара Загора, че традиционният събор на БСП на Бузлуджа ще бъде изтеглен с месец по-рано /на 3 юли/ от традиционната дата за провеждането му на 1 или 2 август.
Той призна, че поне на този етап няма персонална покана за участие там и припомни, че докато е бил лидер на Столетницата, съборът е сбирката на Историческа поляна е била под мотото събор на лявата алтернатива.
„По традиция това е едно силно мероприятие, дано тазгодишното му провеждане да вдъхне мотивация на левите избиратели, които са разочаровани!“, каза той.
Лошото е, че не скри, че обединението в ляво е много закъсняло, но по думите му трябвало е ръководствата на левите формации да преживеят загубите си, за да стигнат до идеята за общи действия, дала силни резултати преди две десетилетия.
„Нека изчакаме изборите и да видим резултатите от вота. Сигурен съм, че и след тях ситуацията няма да бъде лека и че ще са необходими много и трудни преговори и взаимни компромиси. Ако не бъде излъчено правителство – по-добре да си ходим!“, подчерта той и настоя, че винаги е бил екипен играч и че няма да си позволи критики и нападки срещу коалиционните партньори в предизборната кампания.
Георги Първанов коментира ситуацията в енергийния комплекс „Марица изток“ с признание, че родните политици са пропуснали много възможности и сега е изключително трудно да се направи каквото й да е, защото България на практика няма съюзници в ЕС за запазването на въглищните централи при реализацията на Зелената сделка. По думите му на фона на провалените проекти от някогашния „Голям шлем“ не било изключено след време да договаряме внос на електроенергия от съседите си на Балканите.
Като „шум в системата“ определи той появилите се публикации, че обмисля дали да не се включи в президентската надпревара наесен и отхвърли възможността за нов ляв проект заедно с Жан Виденов и Михаил Миков, с които макар и рядко се чувал по различни поводи. В Стара Загора той представи книгата си „Пътуване към паметта. Разкази за политиката“, която по думите му била писана в продължение на близо десетилетие и въпреки многото белези, нямала привкус на мемоари.
„Моята клетва е в името на националното помирение и съгласие. Помирение, при което всеки ще поеме своя дял от националната гордост и болка. Нека и ние най-после да признаем правото и дълга на всеки по своему да е обичал Отечеството и да оставим историята да даде своята обективна оценка…“, подчертава на финала на близо 600-страничния том авторът. В него той е дал богато документиран материал за случилото се с него и обществото във времето, в което е започнал битието си на политик от края на ХХ век и почти до наши дни.
В страниците има и отговори на въпроси от някои, по думите му „жълти“ издания, задавани през двата му президентски мандата, включително и за вълчицата Зорница, която е отглеждал от двумесечно бебе през 2009 година в двора на президентската вила „Калина“. Дивото животно, което е вече на 12 години сега е оставено на територията на държавно дивечовъдно стопанство, макар и по-рядко Първанов ходел да го нагледа и да му порадва.
В личния си архив президентът съхранявал над 250 менюта от официални обеди и вечери с държавни глави,премиери и крале, които сами по себе си били истински произведения на изящното изкуство.Върху много от тях имало негови бележки за водените със събеседниците му разговори. Сред тях били менютата от обяди с Владимир Путин и Джорд Буш. Възможно било някой ден те да бъдат показани публично, притежателят им не бил далеч от идеята част от тях да влязат в кориците на нова книга. В рамките на шегата и в духа всичко да бъде поставено на документална основа Георги Първанов опроверга многолетните твърдения, че родното му село е Сирищник, домът на родителите всъщност било близкото село Косача, но там нямало родилен дом./Монитор бг