Пандемиите през вековете: От заразата в Хамин Манга през „черната смърт” до холерата

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 110 | Брой коментари 0
07:00 18.05.2020

Пандемиите и смъртоносните болести са познати на човечеството от хилядолетия. Историята проследява поява на зарази от непознатата болест Хамим Манга, през „черната смърт” и чумата до коронавируса.

В източните райони на Китай преди 5 хиляди години се появява непозната болест. Тя убивала бързо млади и стари. Тогава труповете се множели един след друг и хората нямали време за ритуали и погребения - изгаряли телата в голяма постройка. Това се случило в Хамин Манга, като селището е изоставено завинаги. За голяма част от историците е първият познат случай на опасна зараза. „В миналото, когато е имало изолация между обществата, когато я няма тази глобализация, преобладават бактериалните инфекции. Вирусната инфекция е дело на новата епоха.”, обяснява пред Нова историкът професор Христо Матанов.

През вековете назад народите търгували, воювали и мигрирали към нови територии. Заедно с тях били и опасните болести. 430 години преди новата ера, по време на епичните пелопонески войни между Атина и съюза на Спарта, пламва смъртоносна зараза, която убива две трети от населението зад стените на обсадата.

По-близо до нашето време светът посреща “черната смърт”. „Класическата чума идва от вътрешна Монголия и се предава от бълха на човек. Бълхите живеят върху плъхове. Поредица конни народи идват от Централна Азия, от вътрешна Монгодлия, към Европа и те със пренасят тези плъхове и бълхи.”, обясни проф. Матанов.

През 14-ти век основаният от генуезците търговски град Кафа е обсаден от монголски орди. Нашествениците са покосени от чумата и катапултират труповете зад стените на града. В същото време на пристанището в сърцето на Ренесанса Флоренция търговията по море процъфтява. Търговските кораби и техните екипажи са под карантина. „Виждат, че екипажът е болен. Пущат ги на брега, за да ги затворят в специална сграда под карантина. Но плъховете се спускат по въжетата в пристанището. И така плъзва чумата, която за един месец обикаля Европа.”, обясни причината за разпространението на заразата проф. Матанов. Борбата с „черната смърт” се водела почти, както днес се борим с коронавируса. „Те са носели маски, напоени с оцет. Смятали са, че оцетът спира инфекцията. Носели са и дълги прътове, с които са държали хората на разстояние.”, разказа историкът

Една трета от населението на Европа умира. Тогава обаче големите европейски сили тръгват по света в търсене на богатства и нови светове. Великите географски открития се превръщат в удобен транспорт на опасните зарази. „Христофор Колумб е типичен пример. Пренасят на индианците вид шарка, която те не познават и умират масово. Индианците пък пренасят сифилиса, който европейците не познават”, допълни проф. Матанов.

Поробена България също се е изправила пред страшни болести, пренесени по нашите земи от османското нашествие. Империята е свързващо звено между Индия, Северна Африка и Европа. „Западни пътешественици отбелязват пренебрежителното отношение на турците към чумата”, обясни професор Матанов. Те казвали, че че Всевишният е определил какво ще се случва и тях не ги изнтересувала. Затова и спели в постелите на умрели от чума, не се пазели, не предприемали мерки.

През 19-ъи век Европа няколко пъти попада в плен и на холерата. У нас д-р Стефан Хаджипенчев човек спасява от заразата Велико Търново в малкото село Добри дял. „Там се създава изолационен лагер с изключително ограничен достъп само на медицински персонал при строги правила за изолация с помощта на маски”, разказа Тодорка Недева от отдел „Нова и най-нова история” на Регионалния исторически музей във Велико Търново. Доктор Хаджипенчев умира от холера по-късно по време на Балканските войни. Той загива на първа линия в борбата с болестта като доброволец в лечението на ранени войници. „Това е парадоксът на историята! Да посветиш живота си на заразните болести и да починеш точно от това!”, смята Недева. Тогава с кметски заповеди жителите на Велико Търново се запознават с предпазни мерки, които са познати и днес. Например, да не се плюят семки, да се слага ръка на устата, когато се кашля и киха.

Подобни мерки се въвеждат и по времето на Испанския грип, убил над 50 милиона по цял свят в годините на Първата световна война. „Ограничава работното време на гостилници, хотели, сладкарници, гостоприемници. Хората са били подканяни редовно да си мият ръцете, лицето и краката.”, разказа Недева.

И холерата, и чумата, и всяка зараза, ударила света, са причина за редица суеверия. У нас е било популярно хората да бягат от болестите в буквалния смисъл в гората„Както е казал Славейков, когато има чума, има и шума. Разполагаме с много свидетелства за селища около Велико Търново, от които хората са бягали в гората, докато премине епидемията.” д-р Илия Вълев, етнолог в РИМ-Велико Търново.

Често сравнявани с демонични същества, заразите са били заключвани под земята„Имало е конкретен камък, под който се поставяли ключовете, с който било заключвано селото. Това е помагало най-малкото на психиката на хората, че това трябва да помогне./Монитор бг

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени