Отчайващите времена налагат отчаяни действия, понякога дори крайни, които обаче не рядко стават първата крачка към спасението. На това ни учеше учителката ни по литература в гимназията, когато обясняваше защо един или друг литературен герой би прибегнал дори до опит за самоубийство. Днес обаче сме свидетели на отчаяни действия, насочени именно към спасението.
Някои ресторантьори в столицата изнесоха витрини с храна в някогашните си летни градини, въпреки действащата от над месец заповед на здравния министър, с която браншът спря своята работа (виж стр. 9). Така гладни и жадни клиенти биват обслужвани на място с бързи закуски, сандвичи, топли напитки и пр. Спорно е доколко този начин на работа не противоречи на заповедите на здравния министър, но лесно може да се види отчаяното желание на заведенията да генерират дори минимални приходи в условията на криза на невиждан спад на потреблението. Това е поредният опит на ресторантьори да запазят своя персонал, да продължат да работят и да оцелеят в зимния сезон, който винаги е придружен от по-високи сметки за ток, отопление и топла вода.
Друг ценен урок за света на книгите, който помня добре от своите гимназиални години, е „невероятен герой в невероятни обстоятелства“. Разбира се, повече от логично е, че когато главният герой винаги успява да се измъкне от лапите на злото и го побеждава, но продължава да попада в още премеждия, в които той да демонстрира своите невероятни умения.
Ситуацията е подобна за ресторантьорския бранш в момента – след затваряне през пролетта заведенията отново започнаха да приемат клиенти лятото и дори през есента. Кръчмарите се надяваха да няма повече ограничения и всичко да остане в миналото. Късната есен и зимата обаче донесоха още неволи за тях и сега браншът трябва да се чуди как да се спасява с някакви невероятни схеми за работа.
Добре, редно е обаче да си дадем сметка, че този начин на работа крие своите рискове. Пред витрините за сандвичи лесно може да се образуват опашки, а както всички видяхме и продължаваме да виждаме, при нареждането хората масово не спазват дистанция. Типично по нашенски така постъпваме, независимо дали чакаме за супермаркета, магазина за бижута на търговската улица в града или за единия сандвич преди вечеря. Така се обезсмислят всички предприети мерки. Слага се кръст и на усилията, и най-вече се обезсмисля безсънието, постоянният труд, а в някои случаи и личните жертви на родните медици, покосени от вируса.
Отчайващите времена налагат отчаяни действия, но е редно като хора да се замислим дали те не са за сметка на други, за сметка на невинни хора, които също ще прибегнат до крайности, за да се спасят, и така се слага началото на един омагьосан кръг, в който всички сме потърпевши. И без самодисциплина трудно ще излезем от него./Монитор бг