Онази с косата зад гърба ни...

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 983 | Брой коментари 0
07:59 31.08.2018

 Засега 17 са загиналите от тежката катастрофа с автобус край Своге. А истината, която не се споменава е, че още много хора ще умрат. Дори да оцелеят в болниците, част от тежко ранените, които са възрастни хора, ще се залежат и кротко ще си отидат от този свят в близките месеци и години. Така те даже няма да влязат в черната статистика, която отчита жертвите само в първите 30 дни след всяка автомобилна катастрофа. Ужасно не ми се иска да стане така, но е неизбежно. Както се неизбежни и всички други последствия от нашите действия и бездействия. И най-вече от нашите безумия.

И като заговорихме за статистика, нека припомним къде е България в сравнение с другите държави в Европа. През последните години устойчиво сме доста напред в класацията по смъртност на пътя с около 100 убити на 1 милион население годишно, или 1 убит на 10 хиляди души. За сравнение, този показател средно за Европейския съюз е под 60 убити. Малко по-зле от нас бяха Гърция (но тя вече се оправи и е по-добре) и Румъния, а балтийските държави имат сходни с нашите показатели. Тук обаче има и положителна тенденция. През 1990 година положението у нас беше наистина ужасяващо с над 1500 убити на пътя. Е, тогава бяхме и повече хора в страната, но пък карахме най-юнашки разни зле поддържани стари съветски и източногермански бараки. Оттам и този идиотски антирекорд, достоен за наградите „Дарвин”. Ще припомня, че тези награди се дават за най-тъпо неволно самоубийство или самокастриране, при което съответният индивид спестява на човешката популация попадането в нея на явно дефектните му гени.

След кошмарната откъм жертви от катастрофи 1990 година последва устойчив спад, като минимумът от 601 убити се достигна в две последователни години, а именно 2012 и 2013. След това имаше скок с по 708 убити през 2015 и 2016 година, и лек спад през миналата година със 682 жертви. За съжаление, като гледам какво се случва по пътищата на родината напоследък, тази година може би ще има по-лош резултат от над 700 жертви. При това независимо от факта, че всяка година намаляваме с по няколко десетки хиляди души и вече сме под 7 милиона българи на територията на страната.

В популярното предаване на БНР „Хора, пътища, автомобили” всъщност са изброени факторите, които определят смъртността на пътя. При това те са подредени именно в правилния ред според тяхната значимост. И когато се говори за решаващия фактор – хората, неизменно се споменава, че основната причина за катастрофите е несъобразената скорост. Защо караме с несъобразена скорост е важен въпрос, който заслужава отделно изследване. И такива изследвания има немалко, включително за България. Тук обаче искам да се спра на нещо, което съществува вън и независимо от нас, и което неумолимо ни наказва, когато забравим за него.

Това нещо са законите на физиката и по-точно на нейния раздел, наречен механика. Формулирани от най-гениалния учен на всички времена сър Айзък Нютън (1643-1727), тези закони са изучени и приложени и от плеада други учени, в трудовете на които е формулирана класическата механика. Тя впрочем е най-съвършената теория за света, създадена от човека. При определени условия и ограничения, разбира се. Законите на механиката са тези неизменни правила, според които се движат звездите и планетите и, за съжаление,се разрушават конструкциите, дело на човешките ръце

Тук има опасност някои читатели да захвърлят тази статия и да си потърсят по-леко четиво. Разбирам ги, но апелирам все пак, да не го правят. Защото е възможно с минимални пресмятания, достъпни за 10-годишно дете да покажем, как законите на механиката определят не само начина, по който Земята се движи около Слънцето, но и това, кой ще живее и кой ще умре на пътя. И да покажем също, че с тези закони е съвсем лесно да се съобразяваме. Защото в противен случай може внезапно и за последно да разберем, кой е застанал зад гърба ни всеки път, когато сядаме зад волана на някакво моторно превозно средство. Застанала е онази, която сме описали в заглавието.

И така, нека започнем малкото си пътуване в онази наука, която незримо и неумолимо управлява живота ни – класическата механика на великия Нютън и неговите предшественици и следовници. Ще използваме за пример кошмарната катастофа, разиграла се в Искърското дефиле малко преди град Своге на 25 август тази година и отнела 17 живота. Засега. Но какво всъщност е автомобилната катастрофа от научна гледна точка? Ще представим един опростен модел на това явление. При катастрофата някакво МПС (да кажем, лек автомобил) се движи с определена скорост и след удар в препятствие или друга кола, скоростта му става нула за много кратко време. Състоянието на обекта се променя силно и за късо време -- това е дефиницията на явлението „катастрофа” и в много други случаи. Преди удара колата е имала някаква кинетична енергия (равна на полумасата й, умножена по квадрата на скоростта), която след удара „отива” някъде. Къде обаче? Защото знаем, че енергията не се създава и не изчезва, а само се преобразува от един вид в друг.

Който си спомня уроците по физика вече се е досетил, че енергията на движението, наречена „кинетична”, се е преобразувала в топлинна енергия, или накратко топлина. След катастрофата някои неща са станали по-топли, т.е. техните частици са започнали да се движат с по-голяма скорост. При нормално спиране топлината се отделя на две места: в спирачните елементи и в гумите и пътната настилка. При катастрофа обаче основната част от топлината е в огънатите и разкъсани ламарини на колите и на мантинелите. А също и в потрошените кости и в разтерзаната плът на участниците в катастрофата. И не е трудно да се досетим, че колкото по-голяма е кинетичната енергия на колата преди удара, толкова по-тежки ще са последствията за участниците в катастрофата. А тази енергия е пропорционална на квадрата на скоростта. Ако се увеличи скоростта двойно, кинетичната енергия се увеличава четворно. И така нататък.

Тече разследване и предстои да научим какво точно се е случило около град Своге в онзи трагичен ден и час. Но и сега знаем немалко. Да започнем с онова най-важно нещо, което определя ще има ли катастрофа и колко тежка ще бъде тя – скоростта. Заради опасния участък от пътя тя е била ограничена до 40 км/час. Забележете, ДО тази именно стойност. Следователно водачът може да избере 30, или даже 20 км/час, ако прецени, че обстоятелствата го изискват. Знаем обаче, че автобусът ковчег се е движил с 53 км/час, или с 13 км/час над ограничението. Много или малко е това, независимо от всички други възможни фактори и обстоятелства? Дали числото 13 е много или малко, се определя в контекста на ограничението от 40 км/час. Относителното превишение в скороста е 13/40, равно на 0.325, или почти една трета. Така то съвсем не е малко и изказванията от типа „това са само 13 км/час” са дилетантски и подвеждащи. Една трета не е малка част от каквото и да е.

Обаче ние знаем, че кинетичната енергия е важният фактор

И така, с колко кинетичната енергия на автобуса при 53 км/час е по-голяма от тази при 40 км/час? Лесно се вижда, че това е равно на квадрата на числото 53/40, минус 1, или приблизително на 0.76. Така че кинетичната енергия на автобуса в момента на удара е била със 76% по-голяма, в сравнение с тази, която той би имал, ако беше спазено ограничението. Това е почти двойно превишение! И последствията са, грубо казано, двойно по-тежки. При удар в мантинелата с дадена кинетична енергия и под даден ъгъл последствията са едни, при удар с двойно по-голяма кинетична енергия под същия ъгъл те могат да са съвършено различни. В разглеждания случай, след скъсване на мантинелата, автобусът пада от височина и тогава се задействат пак законите на механиката. Потенциалната енергия спрямо долната площадка (равна на теглото на автобуса, умножено по височината на падане) отново се превръща в кинетична, а след удара кинетичната енергия се преобразува в топлинна. И разкъсва телата на жертвите.

Ще дам още един пример. Според Закона за движение по пътищата, приет на 1 септември 1999 година и изменян и допълван многократно след това (последното допълнение е от 27 юли тази година), ако няма други ограничения или указания, максималната скорост на движение в населено място за повечето МПС е 50 км/час.

Не е рядкост обаче това ограничение да не се спазва. Какво става обаче, ако надвишим разрешената скорост „само” с 20 км/час? И, нека водачите си признаят, не са ли извършвали това нарушение, при това не един път? Аз лично, за съжаление, също съм го правил. Но сега апелирам към всички: не го правете повече! Защото при скорост 70 км/час автомобилът ви има два пъти (!) по-голяма кинетична енергия, отколкото при разрешените 50 км/час (за който иска да провери, 7/5 на квадрат е 1.96, или почти 2). Ако пък профучите по някоя улица със 100 км/час, то кинетичната енергия на колата ви ще е точно 4 (четири!) пъти по-висока, отколкото при 50 км/час. И така нататък. Това значи, най-грубо казано, около четири пъти по-дълъг спирачен път при аварийно спиране. И почти сигурна катастрофа.

Закони и правилници

Дълго още можем да си говорим за закони, за правилници, за глоби и за отнети точки. Няма обаче лек за отрязана глава, и това народът ни го е казал в една от мъдрите си поговорки. Наскоро големият пътен специалист, генерал от резерва, професор по пътно строителство и мой колега от УАСГ Румен Миланов, използва една страхотна метафора, за да изобрази ситуацията по пътищата. Законите и правилниците се забравят, дано пък запомним метафоричните думи на генерала, които сега ще ви преразкажа. Когато седнем зад волана, зад нас тихо се настанява смъртта с неизменната коса в костеливата си ръка. Когато превишим скоростта, тя вдига косата над главата ни. Тогава е моментът да намалим, преди да е замахнала! /Монитор бг

MYcomputer.BG
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени