На осми декември в курорта Канкун, Мексико се проведе най-големия маратон в страната на Ацтеките. За радост и гордост на всички българи, обичащи този спорт, нашенката от Пенсилвания – Мария Кадиев, беше сред участниците на сътезанието.
Маратонът се провежда всяка година в началото на декември, когато вече е преминал сезонът на ураганите. Тази година бягането беше разделено на половин (13-сет мили) и цял маратон. В него се включиха над 3500 участника, като само 350 от тях пробягаха цялата дистанция от 26 мили.
Разбира се, топмаратонката на българската общност в САЩ – Мария Кадиев, пробяга дългата дистанция предимно в компанията на мъже. „Избрах да бягам на този маратон, защото исках да го съчетая със семейната почивка на „Riviera Maya“, каза Мария, за която бягането се е превърнало в ежедневие, в което преоткрива себе си всеки ден.
За Мария маратона се оказва истинско приключение, защото за първи път участва на състезание извън САЩ. Атмосферата на бягането се различава от всички други до този момент. „Стартът и финалът на маратона бяха уникални. Започнахме с много красива заря, а на края имаше много танцьори и увеселителни програми. През цялото време тичахме по крайбрежието и беше много красиво“, вълнува се Мария. Вземането на пакетите със състезателните номера обаче, не е така добре организирано. Българката чака с часове на огромни опашки за номер.
За първи път, маратонът стартира в 5:30 ч. сутринта, за да се избегне голямата жега. В Мексико става 90 градуса по Фаренхайт в 10 ч. сутринта, но въпреки горещината и влагата, която се разнася от океана, нашето момиче решава да участва. „Никога не бях стартирала толкова рано, трябваше да стана в 4:00 ч. сутринта. Пътувахме до Канкун специално за маратона и бях малко уморена от недоспиването“, споделя терзанията си преди старта Мария. Много е трудно да се бяга дълго разстояние на влажен климат. Мария не е аклиматизирана да бяга на високи температури, където влагата съсипва дробовете.
„Първият един час бягахме по тъмно и не беше зле. Когато напече слънцето стана трудно, но въпреки това до към 26-тия километър жегата се търпеше “, обяснява Мария. За да не се обезводнят участниците, на всеки два километра им раздават вода и ледено мокри гъби, които бегачите изтискват на главите си, за да се предотварти рискът от топлинен удар. „След 32-рия километър, жегата стана нетърпима. На всяка водна станция се спирах да пия и заливам тялото си с вода“, разказва тя. Това от своя страна докарва друг проблем, защото маратонките и се пълнят с вода и става трудно да се бяга
. “Последните 5 километра бяха много трудни, а последните два направо не ги помня“, чуди се бегачката. Но както се случва и в живота, когато си устремен към целта по пътя, случайно или не се намира някой да ти помогне. Последните два километра Мария е застигната от един колездач, който започва да и говори първо на испански, след като вижда, че нашето момиче не го разбира, той обръща на английски.
Мъжът се представя като местен от Канкун и обяснява, че всяка година бяга на нюйоркския маратон. Кара до нея и я поощрява, обяснява и че има още малко и знае как се чуства тя от собствен опит. „Този човек много ми помогна, каза ми: „Ето това е финалът, отивай!“ Ако искаш ми вярвай, виждах финала, а се чувствах толкова изтощена от жегата, че си помислих – не мога да избягам тези 200 последни метра“, с трепет разказва Мария. Тя завършва за време 4:05 часа. Но не времето е важно в случая, а това, че успява да преодолее всички препятствия и да даде един отличен пример, че за човешкия дух няма граници.