Има ли „тайна“ формула, с която да спечелим мечтаното работно място? Определено въпросът е с повишена трудност и стои пред всеки, който преглежда обявите за свободни позиции.
Съвсем не е лека обаче и задачата пред работодателите, които пък трябва да открият перфектния кандидат. За това вече съществува цяла наука. Има разработени какви ли не психологически похвати, като за целта се разглежда обстойно не само CV-то и мотивационното писмо на кандидата, но и се изучава детайлно поведението му по време на интервюто. Ами хъсът за работа? Определено тази черта би ви изстреляла право в десятката. Наскоро дори от бизнеса коментираха, че най-желаният работник е роботът. Колкото и да ви звучи странно, това е кандидатът на бъдещето. Не почива, не излиза в болничен, работи буквално като машина. Ииии, нещо много важно – не иска бонуси и не мрънка да му увеличат заплатата. Но за такъв служител все още шефовете сигурно ще има само да мечтаят. Дотогава трябва да се примирят с това, което предлага пазарът на труда. А положението там не е никак розово. Квалифицирани кандидати почти няма или са предпочели да се реализират навън. Причината – имат претенции, търсят по-добро развитие, атрактивно работно време и израстване в кариерата. Всичко това е свързано и с по-добро заплащане. Така че ако бизнесът иска такъв работник, то трябва да го намери и мотивира да остане.
Не случайно много шефове започнаха да предлагат какви ли не варианти на служителите си, за да направят позицията по-привлекателна. Тийм билдингът съвсем не изчерпва това. Все повече работодатели осигуряват почивки или пък бонуси към заплатата, купонна система и какво ли още не.
Всъщност да намериш перфектния служител, съвсем не е лесна задача. Но не е и мисия невъзможна. Затова е все по-често се говори за пирамидата на потребностите на Маслоу. Според теорията на американския психолог потребностите се подреждат в йерархична структура и определят мотивацията на хората.
Най-отдолу са физиологичните нужди- за храна, вода, топлина и т.н. Следва потребността от сигурност. Над нея са социалните нужди – обич, принадлежност към обществена група, за се избегнат самотата и отчуждението. В по-горния ред на пирамидата са егопотребностите – необходимостта от самоуважение и от уважение от страна на околните, чувството за удовлетворение. И ако тази потребност не е удовлетворена, човек се чувства слаб и безполезен. Затова се смята, че в една фирма е добре мениджърът да се стреми служителите му да са удовлетворени в това ниво, за да могат да минат към следващото. На върха на пирамидата е самореализацията. Така че, скъпи работодатели, отглеждайте служители, които искат да се усъвършенстват и реализират. Тогава ще имате и перфектния работник. И съвсем няма да ви е нужен робот./Коментар в Монитор бг