I-Study_school

Кога банката няма право да вдига лихвата по кредита

от PernikNews
Последно редактирана на: 00:00 06.02.2019 | Прочитания 254 | Брой коментари 0
08:55 06.02.2019

Преди няколко дни в медиите се появи информация за това, че Европейската комисия може да започне наказателна процедура срещу България, ако страната не синхронизира законодателството си с правото на Европейски съюз така, че съдилищата служебно и автоматично да следят за неравноправни клаузи в договорите за кредит на физическите лица. Това ще става дори самите те да не са повдигнали въпроса в евентуален съдебен процес, включително и в така нареченото заповедно производство по чл. 417 от ГПК, по силата на което банките могат да се снабдят с изпълнителен лист срещу длъжника на база единствено на „извлечение от сметка” и подадено бланкетно заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

В такава хипотеза, както мнозина от нас знаят, длъжникът разбира за издадения изпълнителен лист едва когато върху заплатата му е наложен запор, имотът му е възбранен и т.н. от съответния частен съдебен изпълнител.

Като атакуването на евентуалната претенция на кредитора по основание и размер става значително по-трудно осъществима и свързана с допълнителни главоболия, неприятности, време и разходи.

Във връзка с горното читателите, които ползват кредитни продукти и услуги от дадена търговска банка, не е зле, още преди да са станали обект на изпълнение срещу своите права и имущество, да разгледат внимателно клаузите от сключения между тях и търговската банка договор за кредит /най-вече онези клаузи, касаещи формирането на „възнаградителна лихва” и възможността за нейното изменение/, респективно – да се консултират с адвокат за наличие или липса на неравноправни клаузи в съответния договор.

Макар при предоставянето на „финансови услуги” /какъвто е и договорът за кредит/ значително да е стеснен кръгът на потенциалните неравноправни клаузи, доколкото финансовата дейност зависи от достатъчно фактори извън дейността на конкретната търговска банка, като например валутните курсове, стойността на банковия ресурс и други финансови фактори, възможността да има наличие на неравноправни клаузи не е малка.

Неравноправните клаузи се срещат, разбира се, основно при възможността да се изменя едностранно от банката договореният лихвен процент.

Не всяко изменение на лихвата обаче е неравноправно. Най-общо казано:

* Не е неравноправна уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, ако тя отговаря на следните кумулативни /едновременно дадени/ условия:

1/. обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия към договора;

2/. тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора;

3/. методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия, т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата;

4/. при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва.

От своя страна неравноправни са клаузите, предвиждащи изменение на лихвения процент, поставено единствено и само от волята на банката /в лицето на съответните и органи/, като например, че се заплаща лихва, формирана от някакъв базов лихвен процент плюс съответната надбавка, като базовият лихвен процент се определя на определен пеориод от време /тримесечен, шестмесечен, годишен/ периодично от банката, а надбавката остава първоначално уговорената. Без обаче никъде в общите условия или договора да е упоменато по какъв начин се формира базовият лихвен процент и доколко формирането на последния зависи по-скоро от субективното виждане на сътветните длъжностни лица в банката, отколкото от някакъв независим за клиента и банката финансов показател, уговорен предварително.

Неравноправна би била и клаузата, че банката, при промяна на „икономическите условия” например, може едностранно да промени лихвения процент.

Такава би била и клаузата, че при съответните „основателни причини” банката може да промени лихвения процент

Горното изреждане е неизчерпателно, като, при тълкуването на дадена клауза като неравноправна, следва да се изхожда именно от възможността доставчикът на финансова услуга /банка/ субективно да преценява дали и кога да повиши лихвения процент по дадена кредитна сделка.

Всъщност в новите си договори за кредит повечето банки коригираха съществуващите по-рано неравноправни клаузи, но това не означава, че са променили /анексирали/ действащите по-рано договори за кредит в смисъл и с текстове, променящи неравноправните клаузи.

От личния ми опит мога да добавя, че масовото повишаване на лихвените проценти по отпуснатите кредити се случи в годините 2009-2010 г., инспирирано от икономическата и финансова криза по това време, но корекция в посока надолу бе направена частично и нееднозначно впоследствие. И докато отпуснатите потребителски кредити от тези години отдавна са върнати или срещу получателите им е образувано /къде успешно, къде – не/ изпълнително производство, то настоящото изложение по-скоро касае получателите на ипотечни кредити, отпуснати в годините 2006-2008 г. и с хоризонт /краен срок на издължаване/ - 15-25 години след датата на подписване на договора за кредит.

Съветът ми е последните да прегледат внимателно договорите си и общите условия към същите, да проследят движението си по сметката, по която издължават кредита и при нарастване на дължимите вноски /и последваща липса на намаляване на същите/, да предприемат действия за тяхното коригиране и/или компенсиране, ако счетат /самостоятелно или след съответната консултация със специалист/, че клаузите, касаещи увеличение на лихвения процент, са уговорени изцяло в полза на банките и зависещи от волята на органите на последните.

Споменавам нееднократно Общите условия към съответния договор за кредит, доколкото в практиката на повечето банки е в самия договор да е определен размерът на кредита, срокът на издължаване, вида вноски – равни или анюитетни, а в общите условия към същия – всички съществени клаузи, касаещи изменение на лихвения процент, клаузи за изпълнение, неизпълнение, форсмажор, тълкуване на понятия и др. В този смисъл, за да бъде ясно разтълкуван и разбран един договор за кредит, водещи се явяват по-скоро общите условия към него /и неразделна част от същия/, отколкото самия договор./Стандарт

Back to school

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени