Китай постепенно преоформя света

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 208 | Брой коментари 0
08:41 29.10.2017

До скоро в пакистанския град Гуадар с население от 50 000 души можеше се да видят само прашните къщи на рибари. Заобиколен от скали, пустиня и Арабско море, той се намира на забравена сухопътната граница. Но днес той вече е в центъра на китайския проект "Един пояс, един път" и преживява огромна трансформация.

 Гуадар се радва на бум на строителството: ново пристанище, нови хотели, както и около 3 000 километра магистрали и високоскоростни железопътни линии, които го свързват със западните провинции на Китай. Пекин и Исламабад може би искат да превърнат града във втори Дубай. Китай бързо се превръща в най-силната в света търговска империя.

За сравнение, можем да кажем, че по Плана „Маршал” за Европа са предвидени 800 милиарда долара. В продължение на няколко десетилетия след войната, САЩ е най-голямата търговска сила в света и основният кредитор в предоставянето на заеми на други държави. Но сега е ред на азиатската страна.

Мащабът и обхватът на инициативата "Един пояс, един път" е просто зашеметяващ, като само за момента са инвестирани 300 млрд. долара, а за следващите десетилетия са планирани още трилион долара. Според ЦРУ през 2015 г. 92 страни са посочили Китай като най-големия си партньор в областта на вноса или износа. САЩ са най-значим партньор за 57 държави. Но най-забележителна е скоростта, с която Пекин постига всичко това. През 80-те и 90-те години тази страна беше най-големият получател на заеми от Световната банка и Азиатската банка за развитие, но през последните години дава повече заеми на развиващите се страни дори от Световната банка.

 За разлика от САЩ и Европа, Китай използва помощта, търговията и преките чуждестранни инвестиции за стратегически цели, набира подкрепа в различни страни по света и укрепва политическото си влияние. „Един пояс, един път“ е най-впечатляващият пример за тази стратегия. Това е цялостна инициатива, която включва поредица от вече започнали и бъдещи инфраструктурни проекти.

През следващите десетилетия азиатската страна възнамерява да създаде широка мрежа от подобни инициативи в Азия и по целия свят. P: 4975540 Финансирането на тази цел ще се осъществява главно под формата на заеми, в които ще бъдат замесени китайските държавни предприятия. Това означава, че ако, например, Пакистан не е в състояние да изплати дълга, Китай може да стане собственик на голяма част от неговите въглищни мини, нефтопроводи и електроцентрали. Също така Китай има право да се разпорежда с пристанището на Гуадар в продължение на 40 години. "Един пояс, един път" днес е най-амбициозната инициатива за външната политика на Китай.

Но това не е „Маршал”. Пекин не го прави от алтруизъм, не и от желание да се стабилизират тези страни, на които предоставя заеми. Защо в този случай да се харчат огромни суми за съседните държави? Първо, Китай е твърде зависим от източното си крайбрежие и тесния Малакски пролив близо до Сингапур, от които зависи външната търговия. В този смисъл изграждането на търговски пътища през Пакистан и Централна Азия е съвсем логично. Това помага на Китай да инвестира своите валутни резерви и осигурява дългосрочна заетост в много собствени държавни предприятия, които са без работа или не работят с пълен капацитет. Инициативата също ще има и положителен страничен ефект за Пекин.

Някои представители на китайското правителство не отричат факта, че този проект е част от съперничеството с Вашингтон. Най-малкото, той кара много малки страни да се чувстват икономически длъжни на Пекин. Какво означава всичко това за "либералния световен ред", за който САЩ през последните 70 години положиха толкова много усилия? Последствията не са толкова лоши. Ако идеята е да се осигури мир и просперитет, помощта на Китай в известен смисъл допринася за това. Така се печели и влияние сред малките зависими страни, на които САЩ по-трудно ще наложат волята си по много други въпроси, като се започне с борбата срещу тероризма и се стигне до въвеждането на санкции срещу страни, които са във война със Запада. Що се отнася до просперитета, икономическото въздействие на Китай върху страните, получаващи заеми, в най-добрия случай е двусмислено. 20% от средствата, отпуснати като заем, идват под формата на традиционна помощ и тя наистина подкрепя икономиките на тези страни, но голяма част от тези заеми не са толкова полезни.

Според доклад за китайските инвестиции в Африка през периода 1991-2010 г., евтиният китайски внос често измества местните африкански фирми, като по този начин влошава заетостта в малките предприятия. При отпускането на заеми, Китай обикновено изисква от страните получателки да привлекат китайски компании за изграждането на пътища и пристанища. Например, в Пакистан хиляди китайци работят за изграждането на икономически коридор. Те взимат със себе си свои готвачи, имат отделни жилища и имат малък контакт с местното население. В същото време Пакистан осигури почти 15 000 войници, които да се грижат за сигурността на китайците. Но военната служба не е професията, от която Исламабад се нуждае най-много.

 Освен това, ако по-ранните китайски кредити са отпускани при много нисък процент (около 2.5%), след това той се увеличава и постепенно стига до 5% или повече. По този начин изплащането на тези заеми ще става все по-трудно. Получателите на китайски пари са щастливи, че могат да се справят с недостига на електроенергия и да ремонтират пътищата си. Те обаче градят бъдещето си под гаранция. Може би най-голямата заплаха от страна на Китай, според експертите, е, че новата инициатива може да доведе до лоши методи за управление, да създаде екологични проблеми и да наруши правата на човека, въпреки че в това отношение страната направи няколко стъпки напред през последните години.

Пекин често позволява големи инвестиции в държавите, които са табу за външния свят, защото се ръководят от диктаторите, които нямат уважение към човешките права и толерират корупцията. Става дума за страни като Зимбабве, Северна Корея, Нигерия, Ангола и Бирма. Президентът на Уганда Йовери Мусевени, който със сигурност не може да се нарече пазител на правата на човека, призна, че китайците "не задават прекалено много лични въпроси и предлагат много пари”. Ако говорим за сигурност и за опазване на природата, в това отношение изпълнението на китайските проекти е лошо. В някои райони цари истински хаос: миньорите не получават заплащането си, унищожени са гори, реките са замърсени. Китай обаче много бързо се учи от грешките си. През 2017 г. правителството публикува нови и по-строги правила за инвеститорите, работещи в чужбина.

Новата китайска Инфраструктурна инвестиционна банка възнамерява да прилага световни стандарти в своята работа и много компании, включително националният гигант CNOOC, бързо се коригират и подобряват. Ако Китай продължава своята геоикономическа експанзия, ще има огромно влияние върху целия свят. И последиците от това разширяване невинаги ще бъдат напълно отрицателни. Тъй като на Запад още няма един трилион долара, които да се харчат за развитие на инфраструктурата в чужди страни, в „новата велика игра” е най-добре да се свържете с китайски проект.

Ако инициативата "Един пояс, един път" бъде увенчана с успех, асфалтът ще бъде по-гладък, логистиката ще работи по-добре и по-бързо и откъснатите от световните пазари страни ще търгуват повече. Ако горепосочените експерти са прави, ще има по-малко войни в света, въпреки че много малки държави все повече ще зависят от Китай. По време на посещенията си в САЩ през 2015 г. и 2017 г., както и по време на форум в Давос, китайският президент Си Цзинпин подчерта, че държавата му се нуждае от по-справедлива международна система, както и че има способността да „унищожи световния ред”.

 Призован да повиши стандартите за защита на труда, да зачита правата на човека и да опазва околната среда при изпълнението на проектите, Пекин ще трябва да изпълни обещанията си/bgnes

Black friday
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени