mycomputer.BG

Какво се случва, докато България е в извънредно положение

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 301 | Брой коментари 0
08:40 06.04.2020

Ако си стигнал до извод А, вече си длъжен да видиш и онова Б, което е след него. После В и така нататък. И докато стигнеш до Я, може да се окажеш в някоя прокълната земя. Да, анализаторството е понякога доста неприятно за анализатора занимание. Защото може да го заведе там, където той не иска да бъде. Но анализът е въпрос на разум, а не на щение. И затова нямаш право да се отказаш по средата.

Да вземем извънредното положение заради коронавируса и всякаквите свързани с него заповеди и контра-заповеди. От каква гледна точка да анализираме тази ситуация? Би трябвало да можем да го сторим в рамките на науките за управлението и за политиката, положени в рамките на конституционната демокрация - тоест, системата, при която добилият власт не може да я упражнява както си иска, защото покрай нея има конституционни заграждения, които не я пускат на воля.

Да започнем с извод А

Знаем, както от анализи, така и от интелигентни наблюдения, че властта в България явно не желае да функционира в рамките на подобни ограничения. Затова възможностите за конституционно-политически анализ са пренебрежимо малки. Трябва да се върнем в епохата преди конституционната демокрация и да анализираме не системата и функционирането на властта, а мотивацията на властимащите.

Това е извод А, който си го знаем от години. Но кое е онова Б, което следва? Наблюдавайки вече десетилетие мотивацията на властимащите, бихме могли да стигнем до извода, че те не управляват в името на общото благо. Множеството закони и всекидневни практики, пряко противоречащи на това благо, са доказателство за това положение. За чие тогава благо управляват? За благо, което не е общо, а е частично - на различни групи, котерии и индивиди. Това е видно от стотиците т.нар. лобистки закони, които се гласуват в полза на една или друга група "бизнесмени" или дори в полза на конкретни бизнесменски персони. Спомнете си "поправката Артекс", "поправката Домусчиев", "законът Цеко" и пр.

Оттук извод В: управлява ни олигархия (по Аристотел - група могъщи мъже, управляващи в свой интерес; жени в тази работа обикновено няма). Извод Г е очевиден: щом ни управлява олигархия, значи всяко нейно действие, афиширано като подкрепа за някакъв публичен интерес, е всъщност действие в подкрепа на някой частичен интерес.

Ако извод Г е правилен, то веднага изниква извод Д: всичко, свързано с извънредното положение, макар да е афиширано като подкрепа на публичния интерес, всъщност има за цел да обслужи някой частичен интерес. Как би изглеждал този интерес?

Олигархичното управление означава постоянно присвояване на ресурси,

които инак (тоест, в една конституционна демокрация) не принадлежат на присвоителите: публични ресурси (средства на данъкоплатците), споделени ресурси (природата), чужди частни ресурси (фирми на други хора).

За да не се вижда кой какво присвоява, трябва да се въведе режим на не-виждане на действията на властта. Именно това е една от страните на въведеното извънредно положение. Първо, решенията се взимат извънредно и на тъмно и не подлежат нито на всекидневен парламентарен, нито на всекидневен съдебен контрол. Второ, забранени са публични събирания и така протестите стават невъзможни. Трето, медиите са затапени със заплахи за преследване за съобщаването на "неверни" информации. Защото, разбира се, властта е запазила за себе си правото да тълкува кое е вярно и кое не е. Четвърто, за всеки случай се нанася удар върху Прокопиев, чиито независими медии са известни с това, че виждат какво и как присвоява властта. Целта е да млъкнат не само неговите издания - наблюдавайки тяхната съдба, всички останали също трябва да млъкнат. И да не гледат.

Да се върнем на извод Д. Дори информационната завеса, спусната покрай извънредното положение, не може да скрие видимите признаци какво ще се присвоява или вече се присвоява. Първо, излишъкът е похарчен, без да е отчетен. Това са пари на данъкоплатците. Както и обявените 10 милиарда нов заем, които в крайна сметка също са публични средства, тъй като публиката ще ги изплаща. Независимо кой и как ще ги похарчи. И няма разбивка за това кой и защо ще получи тези 10 милиарда.

По темата за споделените ресурси: отново се гори боклук в някои ноторно известни ТЕЦ. Подновен е напънът Странджа и южното Черноморие да бъдат залети с бетон. Неминуемо ще се разчуе и за други подобни инициативи.

А що се отнася до чуждата собственост, онова, което вече се вижда, е подновеното усилие да бъде конфискуван бизнесът на Емилиян Гебрев, за да бъде даден другиму. Това няма как да не е само върхът на айсберга. При толкова много бизнеси, съзнателно отслабвани от политиката на управляващите, няма как в момента покрай десетки и стотици фирми да не се навъртат акули от национална и местна величина.

Последният извод

Питате за извод Е? Не е ли очевиден? Извод Е гласи: тъй като за присвояването на всичко това се иска технологично време, две седмици преди края на извънредното положение обявиха, ще то ще бъде продължено за още 42 дни. Оттук и последният извод: здравето на населението не е онова, което мотивира това решение.

Харесва ли ми този извод? Не ми харесва, естествено. Бих искал да живея в страна, в която властта се грижи за общото благо - тоест, и за моето. Но не живея в такава страна. Оставен съм да се оправям предимно със собствените си ресурси. И затова е от извънредно значение да знам кой какво точно иска да вземе от мен.

Грозно, но истина. А както е известно, истината е животоспасяваща.

 / Анализът на политолога Евгений Дайнов е от "Дойче веле"./Дневник бг

Perfumeshop-summer

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени