Как започва вносът на боклуци в България

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 322 | Брой коментари 0
11:55 18.09.2019

Логиката на операцията е проста. Ако си в развита държава,  обикновено има доста строги екологични изисквания какво да правиш с  отпадъците. Спазването им е скъпо и с това и изкушението да изпратиш  боклуците си другаде, където не обръщат толкова внимание на това, е  голямо.

За да не се превърнат развиващите се страни в  сметища, има различни ограничения - забрана за износ на опасни отпадъци  от страни от ОИСР към такива извън клуба на богатите, забрана за износ  за депониране и т.н.

България обаче, изглежда, е една от приятните потенциални  дестинации за заобикаляне на правилата в Европа. Страната е в ЕС, така  че режимът за презгранични пратки от отпадъци не е толкова тежък. На  теория важат същите правила като в останалите части на съюза, само че  контролът от институциите е по-слаб. Това позволява на захваналите с  този бизнес да реализират приятна свръхпечалба - те получават същата  цена на тон от желаещите да им продадат, но без да инвестират в  технологии за покриване на същите екологични изисквания. Показателно е,  че от 2010 г. до 2017 г. вносът на отпадъци в България се е увеличил  близо пет пъти. Първоначално страната е традиционен вносител на метални  отпадъци, акумулатори и стари батерии, но след 2013 г. започват и  доставки от Италия и Великобритания на т.нар. твърдо гориво от боклук -  RDF и SRF.

 Труден старт

Макар сега големият шум да е  около ТЕЦ-овете на Христо Ковачки, всъщност първоначалната идея да се  печели от чуждия боклук не е негова. Хора от бранша разказват, че  пътеката е отъпкана от няколко фирми, свързани с доскорошния директор на  "Лукойл България" Валентин Златев, които започват да договарят внос от  Южна Италия още през 2014 г.

 Темата попада и в италианските медии, които през 2016 г.  разказват за първите бали, които ще напуснат страната и ще потеглят към  България, когато е получено одобрение от българските власти за 35 хил.  тона. Според публикациите консорциум от италианските компании De.Fi.Am и  Ecobuilding печели поръчка за 14 млн. евро от община Джулиано да  отработи балирания й боклук. Тя е сключила договор с българската "Ес Ер  технолоджис (Ес Ер Те)" той да бъде експедиран с кораби от Неапол до  Бургас и оттам те трябва да отидат в площадката за третиране на отпадъци  на фирмата в депото в бургаското село Братово, а след това не е съвсем  ясно.

Според източници планът е те да се горят  главно в "Девня цимент" и ТЕЦ-овете на Ковачки в Сливен и Русе. В един  момент обаче циментовият завод отказва да приема този боклук, който по  документи е RDF, но на практика е частично сепариран боклук и не е  преминал през специална обработка, която изисква изсушаване. С Ковачки  също не се стига до споразумение, но подозренията в бранша са, че именно  тогава той е видял потенциал и е започнал сам да внася боклук, а Златев  се е отказал от този бизнес.

 

Съдбата на  италианските бали на Златев не е напълно ясна - според италиански  публикации договорката с България пропада и потокът на боклука потегля  към Португалия, откъдето са получени нужните регулаторни одобрения. Така  или иначе конфликтът на De.Fi.Am с "Ес Ер  технолоджис" е видим и в отчетите на българското дружество. Според тях  през 2017 г. италианската компания завежда дело в Италия за неизпълнени  ангажименти и уронване на репутацията. Претенциите са за 1.18 млн. евро.  Делото е прекратено през 2018 г., тъй като договорите между двете са  съдържали клауза за арбитражна подсъдност при спорове в България. Затова  и "Ес Ер технолоджис" завежда дело в Софийския арбитражен съд срещу  De.Fi.Am, като на свой ред претендира, че има дължими вземания за 494  хил. евро плюс 29 хил. евро лихви по тях.

Къде е Златев в цялата схема

Фирмата  "Ес Ер технолоджис" е създадена под името Ви Ей Пи през 2012 г.  Връзките с Валентин Златев се появяват около 2014 г., когато 30% дял  придобива Асен Найденов - той е в управата на кипърското Agriway  Holdings Limited, чрез което Златев официално се декларира като  собственик на хотелиерския си бизнес. Останалите съдружници в "Ес Ер  технолоджис" са "Ви Пи комодити трейдинг" на Юлиан Проданов (по-рано  през годините делът е собственост на брат му Васил) и гръцкият гражданин  Константинос Сукос. През 2018 г. е променено и седалището на фирмата на  софийската улица "Постоянство" 67А, където е и централата на всички  известни дружества на бизнесмена като "Агрохолд" и "Тера тур сервиз".

Скоро  след влизането на Асен Найденов бизнесът на "Ес Ер технолоджис"  потръгва. През 2015 г. дружеството печели обществена поръчка на община  Бургас за 14.55 млн. лв. с предмет "Тестване на иновативна  технология за третиране и оползотворяване на битови отпадъци в различни  режими на работа". Според инвестиционното предложение трябва да се  изгради мощност, способна да преработва 180 хил. т отпадък, но  съоръжението се оказва пълен провал и така и не заработва според  плановете.

Чрез него обаче "Ес Ер технолоджис" се  сдобива и с терен за ползване в депото "Братово". В следващите години в  консорциуми с други фирми печели петгодишни договори и за оператор на  депата в Стара Загора и Пазарджик. Според отчета на "Ес Ер технолоджис"  за 2018 г. се предвижда през тази година в Стара Загора да се инсталира  италианска мобилна система за предварително третиране на твърди битови  отпадъци с капацитет до 200 хил. т. Освен това дружеството е и партньор  на МОСВ по програма на Европейската комисия LIFE - BULRECE. В рамките на  проекта тя ще трябва да прилага "новаторски метод за намаляване на  депонираните отпадъци" на територия 335 516 кв.м (стари сметища,  подлежащи на рекултивация).

Интересни връзки

Паралелно  с рокадите в "Ес Ер технолоджис" през 2014 г. има промяна и в друга  свързана с "Ес Ер технолоджис" фирма - "Ви Пи екосолюшънс". Тя е  основана през 2013 г., като първоначално е еднолична собственост на "Ви  Пи комодити трейдинг", а управител й е Никола Нитов - бивш кмет на  Правец (2009 - 2012) и ръководител на местната структура на ГЕРБ. През  2014 г. самият Нитов придобива 60% дял, а година по-късно го прехвърля  на Асен Найденов. "Ви Пи екосолюшънс" стана известна като фирмата, която  срещу 15 млн. лв. трябва да отстрани опасния трихлоретан от площадката  на фалиралия завод "Полимери" край Девня. "Капитал" опита да се свърже с  управителя на "Ви Пи екосолюшънс" Петя Томова, но тя не отговаряше на  посочения за връзка мобилен телефон.

В ръководствата  на дружествата също фигурират интересни лица. Управител на "Ес Ер  технолоджис" и на едно от дъщерните дружества на "Ви Пи екосолюшънс" е  Антон Павлов, който до 2014 г. е главен енергетик на "Лукойл България".  След това става зам.-министър на енергетиката във второто правителство  на Борисов и член на борда на БЕХ. В края на октомври 2015 г. бе  освободен от поста и скоро след това през 2016 г. поема фирмата за  отпадъци.

Преди него пък през 2014 г. за кратко управител на "Ес  Ер технолоджис" е Красимир Живков, който също е бил кмет на Правец  (2003 - 2009). От 2009 г. до 2013 г. е областен управител на Софийска  област. Той пък напуска фирмата в края на 2014 г., за да стане  зам.-министър на околната среда и водите, какъвто е и досега.

Източник:Capital.bg

GERB

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени