Как цензурата и пропагандата на Китай скри истината за COVID-19

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 339 | Брой коментари 0
15:12 19.03.2020

Политическите лидери на Китай могат само да се надяват, че един ден, когато кризата около коронавируса започне да отшумява, спомените и за провалите на правителството в ранните етапи на заразата също ще избледнеят. Те ще искат хората да забравят най-вече гнева, който мнозина изпитаха заради смъртта на д-р Ли Уънлян, лекарят, който се опита да предупреди света за случващото се, но бе цензуриран. След смъртта на д-р Ли фразата „Искаме свобода на словото“ бе по-актуална от всякога в китайските социални мрежи, преди постовете да бъдат изтрити.

Д-р Ли каза на своите медицински колеги за новия вирус в чат група на 30 декември. Той обаче бе обвинен в „разпространяването на слухове“ и властите или игнорираха, или омаловажаваха риска през почти целия януари. „Ако властите бяха разкрили информация за епидемията по-рано – казва д-р Ли пред "Ню Йорк Таймс" – щеше да бъде много по-добре според мен. Щеше да има повече откритост и прозрачност.“

В момента се занимавам с проучването на усилията на китайските власти да увеличат своята легитимност, като контролират информацията, достигаща жителите на страната. Липсата на откритост и прозрачност в тази ключова фаза от заразата се дължеше отчасти на факта, че властите се събираха на своите ежегодни срещи на управляваните от комунистическата партия легислатури, докато отделите за пропаганда инструктураха медиите да не отразяват отрицателните новини.

Цензурата в този период отразява и все по-силния контрол, който се упражнява върху информацията в Китай. Както китайският медиен експерт Ан-Мари Броуди отбелязва, още от началото на своя мандат президентът Си Дзинпинг даде ясно да се разбере, че медиите „трябва да се фокусират върху положителните новинарски истории, които поддържат единството и стабилността, и които са окуражителни“.

Намаляване на медийната свобода

 

Влошаването на и без това ограничената свобода на медиите под ръководството на Си Дзинпинг бе допълнително затвърдено от посещението му до медийните организации през 2016-а. Според него „Всички партийни медии трябва да вземат партията за презиме.“ Тогава той категорично изискв от всички да бъдат лоялни към Китайската комунистическа партия.

След като властите си признаха напълно за съществуването на вируса, бяха направени няколко доста добри и качествени журналистически разследвания – особено от бизнес изданието Caixin. Както политическият учен Мария Репникова заяви – предоставянето на временно пространство, през което медиите могат да съобщават информацията по-свободно, може да помогне на партията „да проектира един образ на контролирана прозрачност“. Затягането на дисциплината обаче без съмнение оказа значителен ефект върху възможността на медиите да предоставят ефективни журналистически разследвания – особено в началото на заразата.

По отношение на интернет бяха взети редица мерки, които да ограничат речта, която партията смята за застрашителна. Тук влизат закони, които заплашват със затвор всеки, който бъде признат за виновен за разпространението на „слухове“. В един авторитарен режим спирането на разпространението на слухове пречи на възможността на хората да изразяват опасения и в края на краищата – да достигат до истината. Нещо, което видяхме много ясно в случа с д-р Ли.Предупреждението, изпратено към д-р Ли от китайските власти на 3 януари 2020-а във връзка с коронавируса. Месец по-късно той умира от COVID-19. Източник: Njzjz/ Wikimedia Commons

Партията се фокусира основно върху цензурирането на проблеми, които могат да подкопаят нейната легитимност. Отчасти проучването, което продължавам да правя и днес на контрола на информация в Китай, е свързан с анализ на изтекли инструкции за цензура, събрани от базираните в САЩ China Digital Times. В периода 2013 – 2018 са изтекли над 100 подобни инструкции, свързани с проблеми с околната среда, безопасността на хранителните продукти, здравето, образованието, природните бедствия и т.н. Действителният брой най-вероятно е много по-голям.

Така например след експлозия в петрохимична фабрика, медийните организации получават инструкциите да „цензурират негативните коментари, свързани с петрохимичните проекти“. След като родители протестират във връзка с омърсени ваксини, медиите са инструктирани да използват за първите си страници единствено информация, предоставена им от официални източници.

Държавните медии играят ключова роля в усилията на Китайската комунистическа партия да се наложат и онлайн. Моите изследвания показват, че броят на новините, свързани с проблеми с околната среда и природните бедствия, публикувани от вестника People’s Daily в Sina Weibo (китайският еквивалент на Twitter) намаляват драстично в периода 2013-2018.

Около 4,5% от всички публикации на People’s Daily в периода 2013-2015 са посветени на околната среда. През 2018-а обаче те падат до 1%. По-същия начин – в периода 2013-2015 около 8-10% от всички публикации на вестника са свързани с бедствия и по-сериозни инциденти. Те обаче падат под 4% през следващите три години.

Партията иска хората да се фокусират върху теми, които тя смята, че ще затвърдят нейната легитимност. Броят на постовете от People’s Daily, фокусиращи се върху национализма, са се удвоили до 12% през 2018-а.

Гражданският журнализъм отвръща на удара

Наред с разследващите репортажи в някои медии, посветени на епидемията, и определени жители на Китай полагат неимоверни усилия, за да разпространят информацията за вируса и положението в Ухан. Властите обаче упорито заглушават силните критични гласове и засилват усилията си да цензурират съдържанието, което смятат, че не им помага.

Цензурата не успява да спре всичко, но както твърди Маргарет Е. Робъртс, която изучава Китай: „и пропускливата цензура“ може да бъде доста ефективна. Тя изтъква, че усилията на китайските власти да спрат достъпа на хората до критична информация, която все пак успява да се появи онлайн, като същевременно залива интернет с подробности за Китайската комунистическа партия, могат да бъдат доста ефективни.

Моите проучвания показват, че когато един проблем не може да бъде избегнат, властите в отдела по пропаганда се опитват да контролират наратива, като се уверяват, че медиите отразяват усилията на държавата да овладее ситуацията. След минно свлачище в Тибет медиите са инструктирани да отразяват „бързо и изчерпателно как властите се опитват да се преборят с бедствието“. Отразяването на подобни бедствия от People’s Daily се фокусира върху снимки на героични спасители.

Същите усилия за пропаганда наблюдаваме и днес. Както Дейвид Бандурски от China Media Project отбелязва, медиите в Китай се опитват да изобразяват Китайската комунистическа партия в битката си с вируса като „деятел на чудодейни човешки постижения“.

След смъртта на д-р Ли Китайската комунистическа партия се опита да прехвърли вината върху местните власти. Действията, предприети към него обаче, са напълно консистентни с подхода на партията към контрола на информация, наложен от Си Дзинпинг.

Няма как да знаем колко хора са починали в действителност (или ще умрат за в бъдеще), тъй като хората предпочитат да се самоцензурират, отколкото да рискуват наказание за разпространението на слухове (или защото властите са се постарали да ограничат разпространението на информация до обществото). Ситуацията с коронавируса показва какви са рисковете от една система, която поставя социалната стабилност и легитимността на управляващата партия над обществените интереси./Обекти бг

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени