Как протестът на БГ превозвачите стигна до Брюксел?

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 862 | Брой коментари 0
08:10 10.01.2019

 Часове до първия мащабен български протест срещу европейски закони. Близо 500 водачи и представители на транспортният бизнес се събират в Брюксел на 10 януари. Ето защо и срещу какво недоволства браншът?

Предисторията

В края на май 2017 г. ЕК пое инициатива за модернизация на сектор транспорт в Европейския съюз. Зад фасадата на добри намерения за конкурентоспособност, чиста енергия, цифровизация и по-добри условия за работа и почивка на заетите в сектора, беше обърнато внимание повече на интересите на силните в Европа – Франция, Германия, Австрия и Италия.

Като необявена икономическа война между западно- и източноевропейските страни беше определена от експертите т. нар. "пакет за мобилност". От едната страна страна от Западна Европа, а от другата Източна,  защото компаниите и шофьорите от нашия регион подбиват цените на тежкотоварните превози на континента, като предлагат превози на стоки на по-ниски цени, като плащат по-малко на своите шофьори.

Не случайно пакетът стана известен и като Закон „Макрон“ - правилата, въведени по времето, когато сегашният френски президент беше министър, започнаха да се разглеждат сериозно в Брюксел.

Още през лятото на 2017 г. родните превозвачи се оплакаха от новите правила, защото въвеждането им може да изхвърли малките от пазара, а големите да претърпят големи загуби.

През последните две години правителството на няколко пъти застана зад исканията на превозвачите.

По време на българското председателство управляващите и превозвачите взеха битка по темата, но не спечелиха войната, заради краткото ни водене на разговорите за плана „Мобилност“, едва 6 месеца. Премиерът Бойко Борисов на два пъти ангажира по темата Еманюел Макрон и Ангела Меркел, както и еврокомисаря по транспорта Виолета Булц.

Борисов посрещна на 16 май м.г. лидерите на Евросъюза с хор от клаксони на тирове в София, когато в столицата ни се проведе срещата на върха Европейски съюз - Западни Балкани. Протестът по улиците в няколко града на страната за първи път обедини бранша.

Сериозният дебат по темата беше изместен за по-късно, когато Австрия пое щафетата да води Съюза. Евродепутатите след срещата в София взеха решение да отхвърлят разглеждането на пакета "Мобилност". Причината ЕП отново да се занимават със Закона „Макрон“ е решението, взето от министрите на транспорта в ЕС, да го върнат за преразглеждане в транспортната комисия.

Какво искат българските превозвачи?

Сред основните искания на протестиращите са отпадане задължението за връщане на камионите на всеки 4 седмици до държавата на регистрация на фирмата. Както и забраната за прекарване на 45 часовата почивка на водачите в кабината на камионите, докато не се изградят сигурни паркинг зони.

Превозвачите искат шофьорите им да бъдат извадени от наредба за командироване на работници в чужбина, тъй като техният труд е различен от този на всички останали командировани работници.

Заради тяхната мобилност, беше въведено ново изискване за т. нар. крос трейд операции. Т. е. правилата за международното командироване не важат за шофьорите, когато се извършват транзитни превози или превози между страната, където е установена фирмата и някоя друга държава членка на ЕС. А когато се извършват операции между две държави, различни от държавата по установяване, правилата за командироване да важат от първия момент за тези водачи. Превозвачите смятат, че това е дискриминационно правило и очакват, ако се стигне до въвеждане на крос трейд операции, да се даде възможност те да достигнат между 10 и 12 операции и тогава да важат правилата за командироване. Другото им предложение е да важат тогава, когато превозвачът е надхвърлил над 72 часа управление в дадена държава.

Евентуалните щети за бизнеса си превозвачите измерват в милиарди левове, защото малките и средни предприятия ще бъдат принудени да фалират. Големите фирми ще се пререгистрират в държавите, където този бизнес е привлекателен за работа и тогава България ще загуби много голям дял от брутния вътрешен продукт, осигуряван му от транспорта, а той е двуцифрено число. На второ място превозвачите смятат, че шофьорите им ще отидат да работят за западноевропейски фирми и ще напуснат страната със семействата си.

На кого може да разчита българската позиция в ЕП?

Разделение остава. Това е третият път, в който се прави опит текстовете да бъдат приети в ЕП, след като вече два пъти бяха отхвърлени.  Зад гърба си превозвачите имат подкрепата в Европарламента на депутатите от Румъния, Литва, Полша, Хърватия и Словения и Унгария. Чехия и Словакия първоначално бяха против новите правила, но по-късно промениха позицията си. Превозвачите твърдят, че по време на заседанието на Съветът на Европа по темата, двете държави са изтъргували позицията си, защото предпочитат да им липсва конкуренцията на българските и румънските превозвачи. Българските евродепутати са внесли компромисни текстове, които се надяват да прокарат днес. /Монитор

 

Perfumes

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени