Посрещането на Нова година се отбелязва в цял свят по различен начин. В Българската традиция това е втората кадена вечер след Бъдни вечер.
В новогодишната вечер цялото семейство се събира, като се канят и роднини и приятели. Традиционната празнична трапеза е богата и пищна. Готви се свинско с кисело зеле, пържоли, печена пуйка или охранен петел, пълнени с дреболии, с ориз и с много подправки. Прави се още "кавърма". Обреден хляб и баница със сребърна пара и дрянови пъпки са също характерни за българската Нова година, като баклавата също е наложителен десерт. Из страната ни, хората сами избират дали да е баница с ябълки или с орехи.
След каденето на трапезата, на която трябва да има в изобилие сурови плодове: ябълки, круши, грозде, портокали, мандарини и др., фъстъци, орехи, бадеми, стопанинът завърта тавата с баницата. Всеки взима парчето, което се пада пред него. Важно е на празника да има различни гозби, вино и ракия, сокове и подсладени напитки. Разменят се новогодишни подаръци. Всеки се стреми да подари нещо на близките си.
За първия ден на Нова година е характерен обичая сурвакане. Сурвакарите, деца със сурвакница (дрянова клонка, украсена с пуканки, с червени конци, с парички или малки звънчета) казват новогодишна благословия:
Сурва, сурва година весела година! Зелен клас на нива, голям грозд на лозе, жълт мамул на леса, червена ябълка в градина, пълна къща с коприна. Живо-здраво догодина, догодина, до Амина!