mycomputer.BG

Късноантична вила е открита в кв. "Бела вода" през 1977 година

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 457 | Брой коментари 0
10:35 06.07.2020

През 1977 г. при новото строителство на жп линия Перник — Радомир в кв. Бела вода на град Перник е разкрита късноантична вила. Разкопките са проведени под ръководството на Венеция Любенова. Резултатите от проучванията показват, че вилата е типичен представител на късноантичните укрепени вили. Тя заема площ от 2,5 дка. Външните й стени са изградени в смесена зидария — редуващи се тухлени и каменни пояси, и имат дебелина 0,95 м. Планът й е квадрат с четири правоъгълни кули в ъглите и една на входа от изток. На запад тя е имала стопански вход, затворен по-късно (вероятно при някое от готските нашествия) с друга пристроена кула. Дълбоко фундираните зидове недвусмислено показват, че вилата е била на два етажа, като отвън е представлявала една малка крепост, разположена на голям завой на реката. Отделните помещения са ситуирани до крепостната стена, като гледат към оформения просторен вътрешен двор с размери около 20 х 20 м. В средата му е разположен характерният за вилите имплувиум — басейн, с размери 3,80 х 3,80 м, а в страни от него е кладенецът, който според проучвателката най-вероятно е използван за стопански нужди. Вилата е разполагала и с малка баня, която се е отоплявала чрез изграден хипокауст. Пространството пред банята и около басейна е било настлано с широки каменни плочи. Резултатите от проучванията показват, че помещенията на първия етаж (в това число и първите етажи на кулите) са били използвани за стопанските нужди на вилата. Те са изпълнявали функцията на складове за зърнени храни, работилници, обори и хамбари, а жилищната част е била разположена на втория етаж. Откритите находки свидетелстват, че вилата е център на голямо земеделско – скотовъдно стопанство. Откритата при разкопките фалера (отличителен знак в римската армия) дава основание на проучвателката да заключи, че собственикът или управителят на вилата е ветеран от римската армия, а керамичният материал дава датировката на изграждането ѝ във втората половина на III – началото на IV в.

Първото опожаряване и оплячкосване на вилата е станало около средата на V в. при хунските нашествия. Тогава са били опожарени и разрушени горните етажи, банята, басейна и кладенеца. Скоро след това животът в имението бил подновен, като във вилата били извършени и редица поправки, а някои от помещенията на първия етаж били превърнати в жилища от новонастанилите се семейства. Изграден е отново и втория етаж. В този период на обитаване обаче се наблюдава коренна икономическа и социална промяна. Той се характеризира с домакинства, притежаващи самостоятелни дребни стопанства, чиято материално – техническа база е по-примитивна от тази на предишните обитатели, а вилата губи своя блясък. Животът в нея е прекратен в началото на VI в. вероятно при първите славянски нашествия на Балканския полуостров. Откритите при разкопките в последния опожарен пласт единични монети на императорите Анастасий I (491 – 518 г.) и Юстин I (518 – 527 г.), както и една малка колективна находка, потвърждават тази теза.

Въпреки своята масивност и добра отбранителна система, след няколкото нападения и поправки, вилата e опожарена, разрушена и изоставена. Както в цялата страна и тук през V—VI в. към разрушените стени се пристрояват с камък и кирпичи на кална основа еднопространствени жилищни помещения, често свързани във верижен план. Днес тя се намира под изградената жп линия.

/Орлин РачевРегионален исторически музей/

Perfumeshop-summer

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени