Иво Ангелов: Горд съм, че съм от Перник! Обичам града си и никога не бих го сменил!

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 3187 | Брой коментари 0
10:37 03.07.2017

Носител е на осем медала от световни и европейски първенства в класическия стил. “Златната” година в неговата кариера бе 2013-а, когато първо стана европейски шампион, а след това стъпи и на световния връх. Закономерно бе избран за най-добър борец на планетата в категория до 60 кг, а за финал дойде и признаниено в родината – наградата за Спортист на годината. Тежките моменти обаче не подминаха и този голям шампион. Жълтеница му попречи да вземе квота за игрите в Рио де Жанейро и да участва на втора олимпиада след тази в Лондон. Тази година направи силно завръщане на тепиха – за втори път спечели пояса на “Никола Петров”, а след това стана и вицеевропейски шампион на първенството в Нови Сад.

- Здравей, Иво! На 32 години ти не само реши да се завърнеш в големия спорт, но игра финал на европейското първенство в Нови Сад. Да очакваме ли да атакуваш рекорда на легендата в борбата Валентин Йорданов, който на 36 години стъпи на Олимп?

- Искрено се надявам на тази възраст и аз да стана олимпийски шампион, като Валентин Йорданов. Всеки мечтае да вземе медал от олимпиада и най-вече да стане шампион. Да сме живи и здрави, да се готвим добре, да нямаме сериозни контузии и да тренираме. Ако е рекъл Господ, 2020 година да се завърнем с медал.

- Кога беше по-трудно – когато спечели европейското злато през 2013 година в Будапеща или през 2017 година в Нови Сад, когато се завърна на големия тепих с медал?

- Сякаш в Нови Сад ми беше доста по-трудно. Имах психологическа бариера от многото контузии, а и с напредването на възрастта организмът ми не се възстановява така, както когато бях по-млад. Но стискаме зъби, даваме всичко от себе си и нещата ще се получат.

- 13 не е ли любимото ти число, макар и фатално за някои? 2013-а стана европейски и световен шампион, тогава се роди и дъщеря ти Яна, стана Спортист №1 на България.

- 2013 година определено ще е запомня, но се надявам 2020-а да бъде много по-успешна. 2015-а се роди моят син Ивчо и тази година също ми е щастлива, въпреки че нямах толкова големи постижения в спорта. За мен най-важно е децата и семейството ми да са живи и здрави, което се отнася за всеки нормален човек.

- Какво е преживяването дъщеря ти да се роди точно в новогодишната нощ? Спомняш ли си?

- Няма как да го забравя. Терминът беше 7 януари, но съпругата ми е много предвидлива и си прави планове. Затова бяхме вкъщи и празнувахме двамата заедно, когато се случиха нещата. Бях малко притеснен, защото по това време хората празнуват, но докторът е голям професионалист. Благодаря му за това, което прави за мен и за семейството ми.

- Синът ти Иво е на две години, бори ли се вече?

- Има много буен нрав, а сестра му Яна е пълната противоположност. Ивчо постоянно бори Яна, закача я, скубе я. А тя е много добра и често се разплаква от него, а той приема всичко на игра.

- Говори се, че си много силен в кухнята. Уроци ти е преподавал твоят кум Явор Янакиев, световен шампион по борба, който е известен кулинарен експерт. Но говорят, че ученикът е надминал учителя…

- С Явор се познаваме много отдавна. Когато живеехме заедно, той готвеше и аз се учех от него. След това заживях с Венета и когато трябваше да сготвя някакви меса, му се обаждах, за да ми каже точните подправки, за да стане най-вкусно. Не знам дали съм го надминал. И той е много добър кулинар.

- Говорихме за щастливата ти 2013-а, но 2016-а бе друго – преживя заболяване от хепатит. В края на 2015 година точно преди финалния спринт за олимпиадата направи медицинско чудо и едва ли не от болничното легло излезе на тепиха. Разкажи за тази история.

- Не искам много да се връщам към 2016 година. Няма как да не го спомена и съм горд, че преборих хепатит Б и след месец и половина започнах да тренирам здраво. Беше много голям стресът, когато влязох в болницата и ми откриха тази болест. Казаха ми, че шест месеца не трябва да вдигам тежко и не трябва да се занимавам с никакъв вид спорт, при положение че олимпиадата чукаше на вратата и ми беше мечта да отида на нея. Дадох всичко от себе си. Проф. Плочев и доц. Попов също направиха всичко, за да се възстановя по-добре. С доц. Кирвиков, който е във ВМА, направихме възстановяване чрез барокамери, което ми подейства много добре. Всички тези хора застанаха зад мен, за да мога да се представя добре на турнира за квотите. Жалкото е, че не успях да взема виза за игрите, но в живота е така.

- Повечето специалисти те смятаха за сигурен медалист от олимпиадата в Рио, но за съжаление не стигна до Игрите. Как се преживява подобно нещо на 32 години?

- Беше ми много тежко. Особено като видях медалистите в моята категория. Като изключим кубинеца, който стана олимпийски шампион, всички останали съм ги побеждавал 2015 година и ми беше много тежко, че не ги победих на най-важното състезание.

- Кой най-много ти е помагал в елитния спорт за тези 12 години? Първото си отличие спечели на европейското първенство във Варна през 2005 година.

- Беше много отдавна. Искам да благодаря на г-н Гриша Ганчев. През всичките 12 години той заставаше не само зад мен, а зад целия отбор. И винаги го прави, въпреки че има и неуспехи, а не само успехи. Застава зад нас, подкрепя ни. Ако не беше той, борбата щеше да е сред спортовете, в които няма никакви медали. Също и г-н Валентин Йорданов, който е почетен президент на федерацията. Без него просто не знам какво щеше да бъде.

 Валентин Йорданов много те обича и това не е тайна.

- Чувствата са взаимни. Преживява и моите успехи, и моите неуспехи, както и на всички момчета.

- Може ли да се каже, че си пример за спортист, който може да успее дори и извън комерсиалните спортове и без да ходи на гурбет? Мнозина казват, че в борбата не се изкарват пари, както във всички средностатистически олимпийски спортове.

- Да, но пак трябва да спомена името на г-н Гриша Ганчев. Ако не беше той да ни дава заплата, трябваше да ходим да се трудим другаде и нямаше да сме толкова пълноценни по време на тренировъчния процес, да мислим само за тренировки и състезания. Трябваше например на работя цяла нощ, но на другия ден няма да мога да тренирам.

- Бундеслигата помага или пречи? Има две мнения – помага на по-елитните ни състезатели да получават доходи, но всъщност нарушава глобално плановете за подготовка.

- За мен пречи, защото тя е от септември до декември. Нужно е всеки професионален спортист да почине няколко месеца и психически, и физически, а през това време трябва да отидеш да се бориш в Германия, вместо да си почиваш. Когато декември и януари започнат сериозните натоварвания, ти вече си уморен. За мен повече пречи, отколкото помага.

- Кои са най-големите ти приятели в борбата и изобщо в спорта?

- Най-големият ми приятел е моят кум Явор Янакиев. С него сме заедно много отдавна. Израснахме рамо до рамо и се надявам така да си остане. Със съпругата ми решихме да кръстим Яна именно на него. Ако Ивчо беше преди Яна, щеше да се казва Явор. Армен Назарян също ми е много близък. С него бяхме много добри партньори. Много съм научил от него. Аз и моите колеги има още много какво да научим от него.

- Пречи или помага това, че сте приятели в работата, когато сега е старши треньор на националния отбор? - Повече ми помага. По никакъв начин не искам да го разочаровам. Не всеки път ставам първи, но той много повече го изживява от мен.

- Най-големите ти съперници на тепиха през годините?

- Най-големият ми съперник е Хамид Сориан. Той е най-класният борец, срещу когото съм се изправял. Иначе съм се борил с много олимпийски и световни шампиони. Побеждавал съм ги, както и те мен.

- Кои школи са най-опасни в класическата борба?

- Руската школа е най-титулувана и има най-силни борци.

- Имаш ли идоли в борбата и спорта като цяло?

- Един от идолите ми е Валентин Йорданов. Също и Армен Назарян. Въпреки че имат изключително много титли и медали, те са ми кумири като сплотено семейство. Имат щастливо и добро семейство, за което всеки човек би мечтал.

- Организираш турнир за купата на Иво Ангелов. Как в днешните времена на технологиите и битките с "Плейстейшън", изкушаваш децата да се потопят в пот и мъка на тепиха?

- Като дойдат децата в пернишката зала искам всичко да им е като на игра. Но не игра вкъщи пред компютъра или таблета, а да се забавляват и да идват на тренировка с желание. Мотивираме ги точно по такъв начин. Искам също да има колектив, децата да са приятели и да си помагат.

- Обиколил си света, къде са най-добрите условия за борба – САЩ, Русия, Япония, Корея или някъде другаде?

- Най-хубавата база, на която съм бил е олимпийският център в Колорадо Спрингс в САЩ. При нас е много важна вътрешната конкуренция. Америка не е толкова добра в класическата борба. В свободната имат много изявени спортисти и големи борци. Най-големите имена в класическата борба са в Русия и е най-хубаво там да се тренира.

- Ти си емоционален човек, често телевизионните камери са показвали как плачеш от радост или от мъка. Кога ти е било най-тежко и кога си бил на седмото небе?

- Най-щастливият спортен миг беше 2013 година в Тбилиси (Грузия), където станах за първи път европейски шампион. Първото място все ми се изплъзваше и когато станах шампион, доказах на хората, които мислеха, че нямам шампионско сърце, че грешат. Бях много щастлив.

- Много плака в Москва през 2010 година.

- Много пъти. Аз преживявам моментите, когато загубя и не съм доволен от себе си. Но с времето отшумява.

- Имаш най-мобилния фенклуб на борците ни днес. Усещаш ли и в чужбина подкрепата на хората, които те обичат? Когато чуеш техните възгласи, успяваш ли да се концентрираш? Влияе ли ти агитката?

- Няма как да не влияе, когато чуеш и видиш хора, които те обичат и искат да побеждаваш, пропътували са много километри само и само да те гледат, да те окуражат в трудните моменти. Щастлив съм, но гледам малко да се дистанцирам, да не мисля много за тях, а да слушам повече гласа на треньорите – Армен и Бисер Георгиев.

- По твоя инициатива се събраха средства и се ремонтира основно залата по борба в Перник. Лесно ли беше? Как се случи?

- Не беше много лесно. Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство. С приятели и хора дори извън борбата – пернишки бизнесмени направихме едно малко чудо в града. Децата започнаха да тренират повече и започна да се случва нещо спортно в този град, защото Перник е бил много голям спортен град, има много големи спортисти, но сега го свързват само с лоши неща.

- А общината помогна ли?

- Общината помага, но всеки като помага с по малко, нещата стават.

- Избра да живееш в Перник, казано на шега – караш джип, а не голф. Как се отнасяш към вицовете за перничаните и за прословутия голф, наречен „голфо“?

- Горд съм, че съм от този град. Даже сега ще ви разкажа един виц. Аз съм пернишки предател. Знаете ли защо? Защото замених голфа с „Грейт Уол“. Много си обичам града и не бих живял никъде другаде.

- Появиха се информации, че даваш заплатата си за благотворителност, но не искаш да се коментира този факт.

- Едно момче от Перник, което се казва Жорко, е на 12 години и страда от сериозна болест. Всеки от града помогна с нещо. Исках и аз да помогна. Споделих на един човек, че ще даря заплатата си и въобще не искам да се разгласява, защото не съм такъв човек. Но той ми отговори, че трябва да кажа, за да може повече хора да последват примера ми и да се съберат бързо пари за детето, за да се лекува. Щастлив съм, че цял Перник застана за тази кауза и парите се събраха бързо. Да се надяваме, че Жорко ще оздравее и ще пребори болестта.

- Световното първенство тази година е твърде рано – още през август в Берси, Париж. Ще имаш ли време да си починеш и какви са амбициите ти за шампионата на планетата?

- Още не съм мислил дали да се боря или ще почина. Но не съм аз човекът, който взима решенията. Това е работа на треньорите. Армен Назарян и Бисер Георгиев казват къде да се боря и къде да почивам. Аз ги слушам и им имам пълно доверие.

- Имаш ли време за отдих? Как се забавляваш? Как си почиваш?

- Предпочитам да почивам със семейството ми, защото те най-много ме зареждат. Когато съм с тях, съм най-щастлив.

- Имаш ли пристрастия към футбола и кои първенства харесваш?

- В българския футбол съм за ЦСКА заради г-н Гриша Ганчев. В английския футбол симпатизирам на Манчестър Юнайтед.

- А в Ла Лига?

- На Барселона./ Интервюто е на "Код спорт" по ТВ+/

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени