Ива Давидова е сред най-младите народни певици. Тя е родена на 10.12.1988 г. в гр. София, но израства в Перник. Още на 4-годишна възраст проявява интерес към музиката. Като солистка на детски хорове изпълнява автентични народни песни и печели много първи награди и дипломи от конкурси и фестивали. През 2006 г. младата изпълнителка издава първия си самостоятелен албум „Слънце". Като млад и положителен човек тя има за цел чрез песните си да приобщи младото поколение към българската народна музика. Потърсихме я, за да я попитаме дали ще участва на „Пирин фолк" Сандански 2016, за прозвището новата Райна Княгиня, за курбана, който се състоя в Перник преди седмица, и за приятелството й с миската Антония Петрова.
-Ива, в последно време ви определят като новата Райна Княгиня, защото ходите по участия облечена като нея, докато изпълнявате песента „Кой уши байрака". Как възприемате тези сравнения?
-С този тоалет, облечена като Райна Княгиня, се чувствам истинска българка. Идеята ми да бъда облечена като този исторически образ беше свързана именно с това да покажа и докажа своя патриотизъм. Чела съм много история, свързана с Райна, и изключително й симпатизирам. Хората веднага ме възприеха добре и аз се радвам на тези сравнения, дори вече за мои концерти и участия всички държат да съм облечена по този начин. Разбира се, неотменна част от моите концерти са българското знаме и знамето „Свобода или смърт". Създава се изключителна патриотична атмосфера, често ми се случва да плача, като развея българското знаме и всички пеем заедно „Кой уши байрака".
-Имате награда от Министерството на културата за изпълнител от фестивала „Пирин фолк" Сандански. Възнамерявате ли тази година да вземете участие в надпреварата?
-Тази награда я получих още при първото си явяване на фестивала и е изключително ценна за мен. През годините обаче и за вече почти 15-годишната ми професионална история на сцената наградите нямат значение. Имам желание да участвам в „Пирин фолк" Сандански 2016, но не го приемам като надпревара. Бих взела участие с идеята да продължавам да творя хубави български песни, да се срещна отново с прекрасната публика в Сандански и да съм малка част от този фестивал. Всички знаем, че в последните години за фестивала почти не се чуваше, но сега с новия организатор е в добри ръце и съм сигурна, че отново ще се превърне в онази сцена-празник за всеки изпълнител, която беше преди години.
-Песента ви „Щом не си до мен", изпълнена именно на фестивала в Сандански, посветена ли е на някой мъж и има ли човек до вас?
-Тази песен е особено скъпа за мен, защото Катя Кирянова написа един текст наистина от сърце, Сашко Митковски пък извая невероятна музика и аранжимент. Често в авторските песни ме вдъхновяват и мои лични, но и истории на мои приятели. Почти не познавам човек, който не се е припознал в текста на песента „Щом не си до мен", искат ми я и винаги по участия. Доста е силна … „Любовта не е красива, щом е някой наранен, мога ли да съм щастлива, щом не си до мен…". А за мъже в последните ми интервюта не обичам да говоря. Личният ми живот е зад кулисите на концертите ми, а не като на много мои колежки, които си правят пиар с мъжете си на показ. Единственото, което ще кажа, е, че съм една щастлива жена.
-„Рада радомирка" стана емблематична за вас песен. От радомирци или от перничани се харесва повече?
-Тази песен ме направи популярна в цяла България, хареса се от всички поколения, от мало и голямо, запяха я детски хорове, солови изпълнители и изобщо безброй творци. Много скъп подарък ми е от моя колега и приятел Георги Гьолски, който е от Радомир. Не мога да преценя дали там или в Перник песента се харесва повече, но категорично мога да кажа, че се харесва навсякъде из цяла България.
-Преди години бяхте удостоена със специален плакет в знак на благодарност, че сте допринесли за развитието и издигането на престижа на град Перник. Как се почувствахте?
-Чувствам се изключително признат творец на първо място и човек. Да бъдеш оценен в собствения си град и област и толкова обичан от съгражданите си, е най-голямата награда. С композитора Ефтим Чакъров заедно написахме преди години именно „Песен за Перник", като текстът е изцяло мое дело. Така засвидетелствах обичта си към града пред цяла България. Преди години Перник беше в много труден период, случиха се ужасни неща, а аз се опитвах да докажа на всички, че въпреки случващото се Перник е един добър град за живеене с прекрасни и колоритни хора. И успях именно с тази песен, защото е много силен местният ми патриотизъм. Сега обстановката е доста по-нормална, защото към настоящия момент градът се радва на особено добро управление от кмета г-жа Вяра Церовска и нейния екип. Като перничанка се чувствам обнадеждена, защото виждам наистина развитие за града и загрижени хора за него.
-Въпреки че сте само на 27 години, сте един от изпълнителите с гражданска позиция и неведнъж сте заявявали, че обичате Перник, където сте отраснала. В неделя, на 3 юли, в миньорски град направихте курбан срещу земетресения. Вие присъствахте ли и ще ни разкажете ли малко повече?
-На курбана не можах да присъствам поради лични ангажименти, но винаги съм взимала участие във всякакви граждански и благотворителни инициативи, свързани с Перник. Чувствала съм се винаги морално длъжна и със специално отношение към перничани. Винаги съм имала и ясна гражданска позиция и оценка за случващото се в града. И съм го доказала в годините с цялата ми житейска и музикална история досега.
-Вие в Перник ли бяхте на 22 май 2012 г., когато трус от 5,8 по Рихтер удари града ви?
-Не искам да си спомням този момент, нито да го припомням на всички от Перник и областта, които са изживели ужаса от земетресението.
-Преди време организирахте благотворителен бал, на който присъства и миската и ваша съгражданка Антония Петрова. Приятелки ли сте с нея и как се запознахте?
-С Антония Петрова и семейството й се познаваме от много години. Завършили сме езиковата гимназия в Перник през няколко години разлика и още оттам се познаваме. Гордея се с нея и постиженията й и наистина се радвам, че взаимно се подкрепяме в попрището на всяка една от нас. Родителите й Иван и Ани Петрови са собственици на пернишкия вестник „Съперник" и често сме работили съвместно. Читателите на този вестник след класация и гласуване дори ме определиха за „Личност на Перник 2015 година" в раздел култура, много видни общественици и бизнес представители от града също бяха наградени.
-Вярно ли е, че пиете „жива" вода от родното село на баща ви Боснек?
-Да, често ходя до Боснек, за да се зареждам с енергия от извора. Селото е особено специално за мен, защото е родното село на баща ми, с когото безкрайно силно се обичахме, светла му памет. Там снимах и видеоклиповете ми към песните „Айде, Яно", „Лено ле, моме галено", „Стояне, любе Стояне" и „Рада радомирка". А „живата" вода е особено специална, защото има много легенди за нея. Казват, че само когато добър човек отиде до чешмичката със змейска глава и извика „Идвай, водо", водата потича, иначе не тече. Радвам се, че явно съм оценена като добър човек от тази магическа сила, защото при мен водата винаги потича.
-Над какво работите в момента?
-В момента съм в подготовка за представянето ми на сцената на „Пирин фолк" Сандански в края на август. Междувременно готвя нови песни и обмислям видеореализирането им. През цялото това време изнасям концерти из цяла България и най-общо казано, към настоящия момент животът ми е музика и на колела. Но това е призванието на всеки творец, а досегът до публиката и почитателите ми и цялата обич, която ми дават, ме прави най-щастливата. Благодаря на Господ за това.
Интервю за Всеки ден