Coca Cola

Едмонд Назарян: Стремежът да съм шампион е по-силен от всичко

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 235 | Брой коментари 0
22:20 13.02.2020

Като видях сълзите на баща ми, се запитах какво съм направил. Майка ми не издържа да ме гледа, брат ми също се бори, разказа за "Монитор" европейският шампион по борба класически стил при завръщането си от първенството в Рим.

Като истински герои, с венци, прегръдки и радостни възгласи бяха посрещнати днес на летище София новата звезда в българската борба Едмонд Назарян и неговият именит баща и треньор на националния тим на класиците Армен Назарян.

18-годишният Еди, както всички го наричат, спечели европейската титла при мъжете в кат. до 55 кг при своя дебют на голямата сцена. Успехът дойде след 4 впечатляващи победи, две от които с технически туш за по-малко от 2 минути. При това на полуфинала Назарян-младши тушира азера Азизли, №1 в света и Европа за 2018-а, а на финала детронира миналогодишния шампион Виталий Кабалоев от Русия. Това даде основание на специалистите да определят Едмонд като „откритието“ на шампионата и да заговорят за „династията Назарян“. В своята кариера таткото Армен е двукратен олимпийски шампион, 3 пъти покори световния връх и 6 пъти европейския. Първородният му син пък прибави към двете си европейски титли за кадети и бронза от световно при подрастващите първа титла при мъжете и се зарече, че няма да е последната.

Всъщност Едмонд вече започна да надминава своя баща. Едва на 18 г. той спечели първия си медал от голямо първенство при мъжете. Докато Армен прави това на 19 г. - на мондиала в Стокхолм през 1993 г., където печели сребро. А дебютното му евроотличие идва следващата година в Атина, когато е на 20 г., състезавайки се все още за Армения.

При завръщането си от Рим и двамата не криеха безкрайното си щастие от постигнатото, а едва ли в света в този момент имаше по-горд баща от Армен Назарян.

- Едмонд, как се чувстваш вече на родна земя? Очакваше ли толкова много да зарадваш всички фенове на спорта у нас?

- Аз затова тренирам – да донеса такава радост за моите приятели и за цяла България. Ще се стремя винаги към това - да повдигам духа и настроението с изявите си на тепиха.

- Вярата в себе си ли бе ключът към твоя успех, да бъдеш толкова уверен във всяка една битка с толкова големи имена в борбата?

- Винаги, когато вярвам в себе си, нещата ми се получават. Това е и мотото на моя баща. Няма значение кой е срещу теб, излизаш и бой до последната секунда.

- Баща ти обаче призна, че самият той е бил изненадан от твоята титла. Ти удовлетворен ли си, че успя да изненадаш дори него по този категоричен начин?

- Почти никой не очакваше от мен такъв дебют. Те ме заведоха само за да трупам опит, да видя  как ще се чувствам в тази компания. Но аз се настройвах за всяка среща за победа и исках да докажа, че мога да надвия и най-силните борци в моята категория. То пък взе, че ми се получи и съм безкрайно щастлив! Стана, както казват „Дойдох, видях, победих“.

- А преди да излезеш за първата си среща, какви мисли бушуваха в главата ти? Имаше ли притеснение, че за първи път си на такова първенство при мъжете?

- Големият ми плюс беше, че хората не ме познаваха, не знаеха моя стил на борба. Бях спокоен за първата си среща, излязох, направих това, което съм тренирал в подготовката, и ми се получи. Това означава, че съм тренирал добре за това състезание и лека-полека, среща след среща успявах да побеждавам всички и така стигнах до шампионската титла.

- А когато губеше на полуфинала с 0:5...

- Продължавах да съм спокоен. Знаех, че ще ги върна тези точки, стига да поставят съперника ми в партер. Защото изграден борец като него – световен и европейски шампион, не можеш да го излъжеш. Но от партер имах своето оръжие, направих го и го туширах накрая.

- Ти знаеше ли срещу когото излизаш да се бориш? Знаеше ли, че са толкова именити състезатели?

- Знаех, защото като малък съм ги гледал и си казвах тайничко, че един ден трябва да ги „хвана“ тези борци. И този ден дойде точно на европейското в Рим сега.

- Не дойде ли обаче много бързо за теб този ден?

- Да, много бързо дойде. На 18 години малко хора стават шампиони при мъжете. Това е нещо историческо, което аз постигнах, и съм много щастлив от това.

- Как те мотивира баща ти преди финалната среща? Какви бяха думите му, преди да излезеш на тепиха срещу действащия европейски шампион?

- Каза ми да не се предавам. „Знам, че си боец, вярвам в тебе“, каза татко и аз не го предадох. Виждах, че на него дори му е по-трудно, отколкото на мен, но тези негови думи ми повлияха доста мотивиращо.

- Според теб кое е най-силното ти оръжие – добрата техника, психическата устойчивост или нещо друго?

- Смятам, че е голям плюс да имам психическа стабилност, защото не всеки борец вярва, че може да победи такива опитни съперници на моята възраст.

- А каква беше емоцията да развееш българския флаг като шампион пред погледа на баща си?

- Емоцията е изключителна, не мога да я опиша с думи. Баща ми бе целият в сълзи и като го видях, започнах да се питам какво съм направил. Защото да станеш шампион при мъжете, е нещо наистина голямо. Но моето желание е да спечеля още много медали в този спорт, така че тепърва ще има поводи за радост.

- Роди ли се нова звезда за българската борба?

- Аз се родих като нормално момче, но с времето, след много тренировки ето че вече съм на върха.

- Баща ти каза, че още е рано да се мисли за олимпийски игри, но какви са твоите амбиции?

- Аз искам само да съм здрав и да тренирам. Готов съм на всичко, но наистина съм още малък за олимпийски игри. В крайна сметка обаче треньорите решават и каквото те кажат. Аз ще се готвя и ще участвам навсякъде, където ме пратят. Ще се боря и в моята възраст, при юношите. Ако решат да ме включат в състава за квалификациите за Токио, ще съм на линия.

- А в началото, като започваше да спортуваш, не си обичал борбата...

- Да, така е. Предпочитах да ритам топка, да си играя с децата, а не да тренирам сериозно. В началото просто се лигавех и баща ми ме остави да правя каквото реша. Може би затова и започнах да ходя повече в залата. Гледах как се борят другите и постепенно взе да ми става интересно. И един ден реших да започна да тренирам сериозно. Отидох в клуб „Славия“ и казах, че искам да тренирам борба. Започнах при треньора Румен Петков. Сменях по два рейса, за да стигам до залата. На първото ми републиканско спечелих бронзов медал и много плаках, че не е златен. Знам, че трябва да си готов и за загуби, но шампионският стремеж в мен е над всичко.

- Но все още продължаваш да се занимаваш и с шах...

- Шахът подобрява бързината на мисълта. А в нашия спорт именно това трябва да използваш, както и да имаш здрава психика.

- А майка ти, брат ти и сестра ти как приеха твоя успех?

- Те са в Армения и са гледали по телевизията. Майка ми по принцип хич не може да ме гледа. Затваря се в една стая и чака да минат 6-те минути на схватката, за да чуе виковете и да разбере кой е победил. Брат ми и той се бори, досега е все втори или трети по състезанията, но като види златния ми медал, сигурно ще поиска още по-сериозно да тренира, за да стане и той шампион.

- Какво ти предстои сега?

- Да продължа с училището, че напоследък бе на заден план. Последна година съм в училището към руското посолство и искам и там да съм със злато. Уча 4 езика – български, английски, руски и арменски, на който говорим вкъщи. Дори руският ми е по-добър от българския, но се справям с всички.

Вкъщи сме наясно, че образованието е много важно, защото спортът е до време. Имам идея като завърша да продължа да уча икономика или право, но ще видим как ще се случат нещата./Монитор бг

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени