Да си спомним…
за един голям българин …
за инж. Васил Минков Радославов…
Оставил ярък отпечатък в историята на нашия град, по-възрастните перничани все още го помнят, все още разказват легенди за него, за директора на Държавни мини „Перник“до 9 септември 1944 г.
Родовият корен на фамилия Радославови идва от Еленския Балкан, от с.Златари, дн. гр. Злата- рица. Бащата Минко Радославов има пет деца – трима синове и две дъщери. Първородният Богомил е роден през 1881 г. Завършил минно инженерство във Фрайберг, Германия, в периода 1923-1925 г. той е директор на ДМ „Перник“.
Най-малкият – Васил, е роден в София на 5 юни 1897 г. В юношеските си години защитава фланелката на ФК „Славия“. По-късно и той завършва Минната академия във Фрайберг. Дипломира се с пълен отличен, при това за три вм. за пет години.
Завърнал се в България, първото назначение на Васил Радославов е в Перник, в рудник „Бели брег“. Тук и тогава той среща и своята бъдеща съпруга Венета. След въвеждането на автономия на мина „Перник“ през 1925 г. В.Радославов е назначен за технически директор, а в началото на 1941 г. става и главен директор. Внушителен като физика, бил е висок около 2 м, Радославов респектира не само с външния си вид. Обут в неизменните си високи гамаши /ботуши/, той денонощно и най-често сам е обхождал всички рудници. Високата му инженерна култура, немската точност и самодисциплина и безкопромисното му изискване към миньорите за ред и организация го превръщат в един от най-уважаваните директори, а най-голямото промишлено предприятие в България – в едно „независимо Княжество“.
Сутринта на 9 септември 1944 г. В.Радославов чува по радиото за новото правителство на Отечествения фронт, вижда през прозорците на Минната дирекция въоръжените хора, които сноват из града, и сам отива в полицейското управление. Обезпокоен е за реда и сигурността на рудниците. В късния следобед обаче пристига заповед на новия министър на вътрешните работи Антон Югов за арестуване на всички бивши народни представители, министри, кметове, полицаи като „врагове на народа“. Арестуван е и Радославов. Не след дълго от килията му се чува изстрел. Уважаваният от всички миньори, от всички жители на Перник директор „се самоубива“. Отива си от този свят само на 47 години. Гробът му е неизвестен. Препогребан е, за да бъде забравен, но не е… Легендите са живи, историята разказва, хората помнят!/Регионален исторически музей Перник/