Акад. Георги Марков: В Съединението няма политика, а само национален идеал

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 705 | Брой коментари 0
08:47 06.09.2018

6 септември е доказателството, че когато сме обединени, можем да успеем, каза в интервю за "Монитор" историкът.

- Акад. Марков, ваши колеги са определяли 6 септември като „акт на нечувана дързост“, „мирна революция“. Какво всъщност е 6 септември и какви са поуките от гледна точка на днешната действителност?

- Поуките са дълготрайни и мъдри. Преди всичко, че когато сме обединени и имаме обща национална кауза, можем да успеем. Тогава сме го постигнали, въпреки че меродавните Велики сили се обявяват против Съединението. Според мен дори би трябвало да наричаме този акт единение - на народа, на големите цели. И тогава, както сега, е имало непоносимост между партиите, между техните водачи, но като се стига до Съединението, те са си подавали ръка.

- Когато говорим за Независимостта, обикновено се изтъква, че е акт на дипломация, от който и днешните лидери трябва да се поучат. Какъв акт обаче е Съединението?

- Съединението за разлика от Независимостта започва от долу на горе. Българският таен централен комитет, председателстван от Захари Стоянов, е връзката с освободителното движение преди възстановяването на българската държава. Това е един успешен етап от националното ни обединение. За съжаление и последният, когато въпреки Берлинския договор, българите от двете страни на Стара планина извикват „Да живее Съединението“. Защитиха го с една бляскава, но кратка война към агресорката Сърбия. Тогава се наблюдава едно възрожденско вълнение. Така че народът искаше национално обединение и то започна от съединението между Княжество България и Източна Румелия.

- Обикновено, когато говорим за такива дати, анализираме фактите. Върху какво трябва да се замислим днес?

- Трябва да се замислим, че 6 септември обединява българите. Не случайно престанахме да отбелязваме дата като 9 септември, защото тя ни разделяше. Нямаше как да бъде национален празник. Докато 6 септември може да ни служи за поука. Стефан Стамболов успява да накара княз Александър да подкрепи Съединението, въпреки рисковете за неговата корона. Той подкрепя този акт, но само след година трябва да абдикира заради разгневения си братовчед Александър III. Тук обаче нека вметнем и че без армията нямаше да има успешно Съединение. Тогава цялата източнорумелийска милиция застава на страната на четите и революционерите.

- Днес често си говорим за лидери, а не за герои. Кои обаче са героите на Съединението?

- На първо място Захари Стоянов. Също така Георги Странски, който е председател на временното правителство до идването на княз Александър. Данаил Николаев, който осигурява източнорумелийската милиция. Една фигура, която твърде много е възпята - Чардафон Велики и неговата годеница, Иван Андонов, който пък е съратник на Левски и е връзката с освободителното движение. Има и ученически доброволчески легион, народни представители, които обличат военната униформа, за да се бият на Сливница. Но ние като че ли бяхме забравили за тази битка. Само да припомня, че уличката до сегашната сграда на БАН се казваше „Съединението“. Но после бе преименувана, тъй като някои смятаха, че 7 ноември е Великата октомврийска революция, а всъщност тогава е победата при Сливница. Но това е друг въпрос и повод за различна дискусия.

- Наистина ли тогава Русия се дистанцира от този акт, често се повдига този въпрос?

- Така е. Известно е, че Александър III не е понасял своя братовчед Александър I. Той се обявява против съединението, но пък от това следва и нещо положително. За един-единствен път в световната история Англия помага на България. Отначало кралица Виктория се обявява против този акт, но когато разбира за позицията на Александър III, тя променя мнението си и го подкрепя, за да отбие русофилството в България. Това е единственият принос на английската дипломация.

- Идеологизираме ли обаче по някакъв начин тези събития днес?

- Не бих казал. Дори в онези 45 години, когато историята не беше обществено-политическа наука, идеологията беше угаснала. Съединението винаги се е отбелязвало, защото в него няма политика, а само национален идеал. Няма идеи, внесени от вън. Има с какво да се гордеем, а това са само някакви 7 години след възстановяването на българската държава на европейската политическа карта. Българите показваме национален характер и точно това смайва Великите сили. Тогава много се говори за нас като народ, което се случва може би само след Априлското въстание. Само след година пък ще последва криза, но тогава наистина името на България се появява по европейските вестници.

- А пренаписва ли се историята все пак по някакъв начин? Този въпрос стана особено актуален през последните години?

- Особено след 1989 година. Винаги съм протестирал за това и когато засягам тази тема, цитирам Тома Аквински, който казва, че философията е слугиня на богословието. След 1989 година перифразирах този цитат на „историята не е слугиня на политиката“. Михаил Покровский казваше, че историята е политика, обърнала поглед към миналото. Затова е добре политиците да оставят историята на историците, макар че и ние спорим по различни теми. Трябва да се престане с пренаписването, защото децата губят вяра в тази наука. Сега за едни и същи събития има различни оценки в различни учебници. А до 1989 година имаше един учебник по история. Хората обичат историята, но нямат доверие на историците.

- Вземаме ли си и съответните поуки от историята?

- Не мисля. Историята се подменя с бутане на паметници. Преди време дори спорих за Паметника на Червената армия и попитах дали след като го съборят, могат да променят събитията по някакъв начин? Ще пренапишат историята ли? Времето няма как да се върне, затова нека политиците да се учат от историята, да намерят време да четат. Историята не бива да се използва в злободневните политически разговори. Крайно време е да бъде оставена на учените и те да я напишат обективно. Това е моя призив за Деня на Съединението. Има национални цели, които е необходимо да се следват. Но за това народът трябва да бъде обединен. Не бива да бъркаме понятията. Поуките са важни. Историята не се състои в това кой колко е убивал. Трябва да се върви към единение./Монитор бг

MYcomputer.BG
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени