2019 г. - година на избори

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 916 | Брой коментари 0
07:51 28.12.2018

Известно е, че северните народи, например германците, гласуват само когато изборите са „по закон“, примерно избират парламент на всеки четири години. Южняците са по-буйни, свалят си често правителствата и понякога гласуват по два, че и по три пъти годишно на парламентарни избори. Къде сме ние на фона на това изборно разнообразие?

Преди да продължите с четенето на този текст, направете си един малък експеримент, като отговорите на следните два въпроса. Първо, колко национални избори е имало у нас след избухването на демокрацията, и второ, колко пъти българите са били призовавани пред урните при тези избори? Двете числа са различни, защото при кметските и при президентските избори, например, се гласува в два тура. И още при едни избори се е гласувало в два тура, както ще видим след малко. Ако сте отговорили вярно и на двата въпроса, значи сте големи изборни експерти. Във всеки случай, по-големи от мен. Защото аз не успях да отговоря по памет, а седнах и ги преброих националните избори и призоваванията пред урните. Оказа се, че за 29 години, от 1990 година до днес, е имало цели 26 национални избори и 40 явявания!

Така е имало български избиратели, които са гласували средно по 1,38 пъти годишно. А ако прибавим и националните референдуми ще излезе, че сме били на урните цели 42 пъти за 29 години, или по 1,45 пъти годишно.

И защо са толкова много тези избори и референдуми? Ами ето защо. Първо, гласували сме на цели 5 вида избори: За Велико народно събрание (ВНС), за Обикновено народно събрание (ОНС), за членове на Европейския парламент от Република България (ЧЕПРБ), за местни органи на властта (местни избори, или МИ) и накрая за президент и вицепрезидент на републиката (ПВПР). И второ, гласуванията са както следва: за ВНС – 1 път в 2 тура, за ОНС – 9 пъти, за ЧЕПРБ – 3 пъти, за МИ – 7 пъти в 2 тура и за ПВПР – 6 пъти в 2 тура. През периода 2013–2016 година са произведени и 3 национални референдума, един от които (през 2016 година) беше съвместно с първия тур на президентските избори.

През тези 29 години на изстраданата българска демокрация само през 9 не е имало национални избори, а през 8 не е имало както избори, така и референдуми. И по-интересното, през шест от тези години са били произведени 2 избора: парламентарни и местни през 1991 година, парламентарни и президентски през 2001, европейски и местни през 2007, европейски и парламентарни през 2009, местни и президентски през 2011 и европейски и парламентарни през 2014. И накрая, на два пъти е имало избори 2 в 1, т.е. избори на една и съща дата (парламентарни и местни през 1991 година и местни и президентски през 2011 година).

И никога не сме правили 3 избора в една и съща година, каквито прогнози някои анализатори правят за следващата 2019 година.

На изборите за 7-мо ВНС на 10 и 17 юни 1990 година бяха избрани 400 велики депутати. Тогава отсъстваха елементарни изисквания към обработката и публикуването на изборните резултати. Куриоз е един от протоколите на тогавашната ЦИК от заседанието на 7 юни 1990 година, т.е. само 3 дни преди изборния ден. След като цял обсъжда фундаментални въпроси като например как точно ще гласуват моряците на българските кораби (става въпрос за няколко стотин гласа), един от членовете на ЦИК от опозицията, т.е. от СДС, пита ръководството как,аджеба, ще се броят бюлетините и как ще се обработват резултатите от изборите. Ръководството (не споменавам имена, защото хората вече не са сред нас и не могат да се защитят) бодро отговаря, че видите ли, има там някаква организация създадена и че резултатите ще бъдат обработени! След произведените под всякаква критика избори имаше масови протести и обвинения във фалшифициране на вота. Емблематични станаха 500-те хиляди фантома, взели активно участие в „победата“ на БСП. Ще припомня, че тогава БСП имаше 211 депутати, а СДС – 144. Класираха се още ДПС (23 депутати), БЗНС (16 депутати) и други по-малки формации и независими кандидати. На 2 октомври 1992 година 7-мото ВНС прекрати своята работа след като изработи и прие настоящата Конституция на Република България.

През 1993 година със заповед на първия председател на 36-тото Народно събрание беше сформирана комисия за проверка на процедурите по обработката на резултатите от изборите за 7-мо ВНС въз основа на наличните в сградата на парламента документи, главно протоколи и избирателни списъци. Запознат съм добре с работата на тази комисия, защото имах честта да бъда член на техническата група по проверка на материалите. Комисията публикува доклад, в който подробно бяха описани констатираните многобройни нарушения. В такива случаи е невъзможно да се установи точната истина, например колко мандата в 7-мото ВНС бяха раздадени неправомерно. Могат обаче да се направят доста добри оценки. Според доклада, около 40 от мандатите, или 10%, бяха „подарени“ на БСП.

Възможно е без тях партията да нямаше мнозинство и тогава новата история на България можеше да бъде друга.

За да бъдат признати за демократични, едни избори трябва да бъдат свободни и честни (free and fair). Според една популярна философско-физическа теория, светът се разцепва поне на две Вселени винаги, щом направим някакъв избор. И едната Вселена, нашата, за заживява според направения от нас избор. А другата, в която нас вече ни няма, заживява според алтернативния избор. Ние сме във Вселената, в която БСП победи на първите след 1931 година избори на 10 и 17 юни 1990 година, които бяха свободни. Но едва ли могат да се признаят за честни. Може да се добави, че ние сме във Вселената, в която тогавашното ръководство на СДС първо обяви изборите за фалшифицирани (каквито те според повечето наблюдатели действително бяха), а после се остави да бъде „убедено“ да приеме резултатите. Над човешките дела има още две инстанции: едната е тежката дума на историята, другата е Божият съд. Много от участниците в онези събития вече не са на този свят. Нека историята и Бог да ги съдят.

Независимо от политическата оценка на изборите за 7-мо ВНС през 1990 година, от тях има една безспорна полза. Поучени от безхаберното отношение към обработката на изборните резултати тогава, българите се стегнаха и от двойните избори през 1991 година (парламентарни и местни в един ден) насам изборите се произвеждат по най-високи стандарти за прозрачност и сигурност. По време на изборите в секциите може да присъства всеки, който не го мързи да се разходи до там: граждани, журналисти, застъпници на кандидатите, представители на политическите сили и наблюдатели, както и кандидатите за съответните изборни длъжности. Секционните и районните (съответно общинските) избирателни комисии, както и Централната избирателна комисия, се състоят от представители на различните парламентарно представени сили, включително на тези в Европейския парламент, и това би следвало да е гаранция за взаимен контрол, а оттам – и за честност на изборния процес.

Би следвало, но не винаги е така.

Протоколът на СИК е на индигирана хартия в три идентични екземпляра. В него трябва да са изпълнени няколко числови равенства и неравенства, с които се осъществява контрол на формалната коректност на данните. След края на изборния ден всеки, който пожелае, може да получи копие от протокола, като за целта във всяка секция е инсталирана копирна машина. Протоколът се предава в районната (или общинската) избирателна комисия и данните от него се вкарват в компютрите на комисията. При наличие на нарушени контроли протоколът се връща на СИК, за да отстрани тя неточностите в данните. След това протоколът се сканира и се качва в сайта на РИК (ОИК). Копие от протокола се предава в ЦИК, където данните повторно се вкарват в компютрите на комисията. При констатиране на разлика с данните на РИК, се взима решение за всеки конкретен случай. По този начин се създава консолидирана база данни, въз основа на която се обявяват крайните резултати от изборите. Подробните резултати – секция по секция, партия по партия и кандидат по кандидат, се публикуват на сайта на ЦИК и после в специален бюлетин на ЦИК.

От 2003 година до днес компютърната обработка на резултатите се извършва от фирмата „Информационно обслужване“ АД, която е с преобладаващо държавно участие и на която в момента имам честта да съм председател на Борда на директорите. На общо 15 национални избора с 22 гласувания и 3 референдума през този период, срещу работата на фирмата няма нито едно оплакване! А какво да кажем тогава за кошмара в софийската зала „Арена армеец“, където на местните избори през месец октомври 2015 година се приемаха и обработваха протоколите от всички секционни комисии на територията на София? Тогава върху главите на изборната администрация се стовари перфектната буря. Лошата организация на ОИК-София по приемането на документите на СИК, както и огромният процент сгрешени секционни протоколи, доведоха до забавяне с над 50 часа на работата с някои секционни комисии. Така например една секционна комисия беше връщана над 40 пъти заради калпаво попълнени протоколи! При това говорим за София, където се предполага високо ниво на грамотност на избирателните комисии. Всички тези циркове, обаче, не бяха свързани с работата на фирмата преброител, която при възникналите обстоятелства си свърши работата възможно най-бързо и без грешки. Доколкото знам, от ЦИК и ОИК – София вече са взети всички необходими мерки, така щото безобразието от 2015 година да не се повтори. Сега, както се казва, остава да намерим кандидати за членове на СИК в София, което предвид на гореизложените факти, може да се окаже трудна задача.

Историята на българските демократични избори след 1990 година не е дълга като период, но е интензивна и поучителна.

В момента широко се обсъжда въвеждането на нови изборни технологии като машинно гласуване (МГ) в секциите под контрола на секционните избирателни комисии и дистанционно (или интернет) електронно гласуване (ДЕГ). Действащият в момента Изборен кодекс предполага въвеждане и на двата вида гласуване на изборите през 2019 година. А на президентските избори през 2016 години в 500 секции имаше МГ, като бяха подадени средно по малко над 90 гласа на една машина. Въпреки някои фалове, този реален експеримент следва да се признае за успешен. Много се писа за предимствата и недостатъците на тези две нови за България изборни технологии. Без да се впускам в подробности ще отбележа, че такъв вид гласуване в момента в Европа практически няма. Така че трябва да сме много внимателни на този терен, защото можем, вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Или казано другояче, вместо да увеличим доверието в изборния процес, без което изборите нямат смисъл, можем да сринем окончателно това доверие. Остава да се надяваме, че народните представители ще вземат вярното решение по тези въпроси още в началото на законодателната си дейност през следващата година.

Какво можем да кажем накрая за политическия аспект на предстоящата изборна година? Два вида избори предстоят по „закон Божи“ – избори за ЧЕПРБ на 26 май и национални местни избори в края на месец октомври. Интригата тук е, дали за пръв път в новата ни история ще имаме три национални избора за една година, т.е. дали освен тези два вида избора ще има и още едни, парламентарни? Ясни са няколко неща. Първо, ако има предсрочни парламентарни избори, те ще бъдат или заедно с европейските на 26 май, или заедно с местните през октомври. Най-вероятно, обаче, е всички политически сили да изчакат резултатите от европейските избори и после да мислят за предсрочни парламентарни избори. Още повече, че изборите за ЧЕПРБ у нас винаги са били лакмус за разположението и кондицията на политическите сили. Накъде около 26 март президентът Румен Радев трябва да издаде указ за насрочване на изборите за ЧЕПРБ на 26 май. Тъй като датата за тези избори фактически е предрешена с решение на Европарламента, тук няма много свобода за действие. И после, до 26 април, трябва да са станали ясни и да се регистрират в ЦИК листите за евродепутати на партиите и коалициите. Тук вече интригите и скандалите са неизбежни. Ясно е само положението при ГЕРБ и ДПС, защото там има строга йерархия и дисциплина.

При БСП обаче ще има сериозни разправии, включително такива с битово-комичен характер.

Например, когато една лява двойка бивши партньори ще трябва да се бори за първото място в листата… Разправии ще има и при Обединените патриоти, където за първото място ще се сблъскат един сегашен евродепутат и един лидер на партия. В резултат на което Обединените патриоти могат и да се разединят. За градската десница пък е жизнено важно този път поне да играе заедно, така че да се добере до поне едно евродепутатско място. Каква е прогнозата на този етап за изборите за ЧЕПРБ? Очакван победител е ГЕРБ с разлика 1-2 евродепутати пред БСП. Таванът на БСП пък е равенство с ГЕРБ, след което може и да се тръгне към предсрочни парламентарни избори.

Що се отнася до парламентарните избори, ако и когато такива се случат, там числата са както следва. Очакват се между 3,5 и 4 милиона гласа общо, най-вероятно 3,7. Таванът на БСП е 1 милион, т.е. партията ще получи между 850 хиляди и 1 милион гласа. Гласовете за ГЕРБ ще са между 1 милион и 1 милион и 150 хиляди. Гласовете на ДПС са около 300 хиляди, колкото са и гласовете за градската десница, ако тя се обедини. В този диапазон са и гласовете за обединените патриоти, ако разбира се тази конструкция се запази. След едни парламентарни избори ще възникне въпросът за коалициите и там ГЕРБ има повече потенциални възможности. А шансът да има предсрочни избори догодина в момента е 50% с тенденция да намалява. Както винаги, основните неща догодина ще се случат извън България и ще бъдат свързани с конфликтните зони Близък изток, Украйна, Северна Корея, Тайван и Индийския полуостров. Късмет ще е, ако Европа изкара годината без тежки политически сътресения. Така евроизборите в края на май ще бъдат лакмус за политическото бъдеще не само на България, но и на Европейския съюз./Монитор

mycomputer.BG

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени