mycomputer.BG

170 години от рождението на Иван Вазов

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 283 | Брой коментари 0
07:55 09.07.2020

Иван Вазов, коронован и увековечен като Патриарх на българската литература, е роден на днешната дата преди 170 години в Сопот. Той е велик български поет, писател, драматург и публицист. Признат от сънародниците си за народен поет, защото отразява неволите, борбите и радостите на своя народ. Вазов е хроникьорът на България в две епохи – преди и след Освобождението от турско робство. Достоен и талантлив! Ярък и непреклонен! Безспорно истинският гений и духовен баща на нацията! Житейският път на Иван Вазов минава през 5 войни – войната за свободна България, войната за съединена България, двете балкански и Първата световна. През цялото това време Вазов продължава да пише, а перото му оставя вечна следа в историята. Успява да увековечи образите на героите, които познаваме днес, както и подвизите на целокупния български народ. Колкото и думи да кажем за великия Вазов, те никога няма да са достатъчно.

Патриархът на българската литература учи в родния си град, в Калофер и в Пловдив. Живее за кратко в Румъния, където срещата с хъшовете насочва младия поет към патриотично-граждански теми, на които остава верен цял живот. Работи като учител и преводач, включва се в различни родолюбиви начинания - преди и след Освобождението.

Поезията е неговата голяма страст,а писането неговото истинско призвание. През 1870 г. излиза първото му стихотворение - "Борба", а шест години по-късно на бял свят се появява първата му стихосбирка "Пряпорец и гусла". Следват  "Избавление" (1878), "Гусла" (1881), "Италия" (1884), "Епопея на забравените" (1881-1884), "Сливница" (1885) и др. В прозата започва с мемоарите "Неотдавна" (1881) и продължава с "Повести и разкази в три тома" (1891-1893). Иван Вазов е автор на първия български роман - "Под игото" (1894), който се превръща в символ на българщината, донасяйки безсмъртна слава на своя автор. Писателят създава и редица текстове, станали вечна класика, обхващайки всички литературни жанрове - повестите "Немили-недраги", "Чичовци", комедиите "Службогонци", "Вестникар ли?", пътеписи "Великата Рилска пустиня", поемата "Грамада", разказите „Дядо Йоцо гледа” и „Една българка”. Пише литературна критика, мемоари, стихове за деца.

Текстовете му могат да се четат като поезия и като история на българите. Умира през 1921 г. сред всенародна почит и признание. Защото за него през целия му живот Отечеството е най-важно, както и съдбата на българския народ!/Кмета бг

Perfumeshop-summer

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени