13 фатално важни неща, на които училището не ни учи

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 125 | Брой коментари 0
09:38 12.10.2017

Училището е дълъг и определено важен етап от живота ни. Учи ни да знаем, да можем, да бъдем грамотни и да демонстрираме знания. И ни дава спомени – то е първото място, където се научаваме колко е лесно да забравяме. И чак когато се връщаме към спомените от него, разбираме колко много са нещата, на които не ни е научило.

Колко? Най-малко 13 фатално важни.

1. Как да обичаме. Учим се на това по-скоро в двора, но не и в класните стаи. Никой не ни учи, че да обичаш, означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Без да се опитваш да го моделираш като пластилин по твой вкус. Без изисквания и без очаквания. Когато обичаш някого, ти просто го обичаш. Безусловно. Точно такъв. И това те прави щастлив.

2. Как да се защитаваме. Училището учи да разчитаме на учители и родители да ни пазят и да ни казват как да постъпваме, когато не знаем или не можем. Това ни отнема от уменията за самозащита и оцеляване – "Защото така!", защото има ред и дисциплина.

3. Как да сме уникални. "Виж, другите, погледни сестра си и брат си, знаеш ли аз какъв бях на твоите години?!" А къде съм аз? Кой съм аз? Защо трябва да съм като другите? Те трябва ли да са като мен? Всеки е уникален нали? Аз съм уникална! Ти също! Нали дори външно не си приличаме?

4. Как да управляваме емоциите. Всеки се чувства слаб понякога и в това няма нищо срамно. Това е част от човешката ни същност. За да се почувстваш истински силен, трябва да можеш да бъдеш и уязвим. Като еделвайс в човешка ръка на върха на планината. Като тежко ранен гладиатор. Като майка до леглото на болното си дете.

5. Как да бъдем себе си. Изобщо не ни учи. Даже ни забранява. Чудат или не, странен или не, гений или семпло усмихнато момиче със скъсани чорапогащи точно днес на стола до чина… и веднага притеснения, ако някой ме види, какво ще си помисли за мен? Да, аз съм такава и имам желание да ставам все по-добра, но по моя си начин, запазвайки себе си…

6. Кога да прощаваме. Да се извиняваме когато трябва – да, но да прощаваме – едва ли. А прошката е онова велико чувство на лекота и душевна хармония, което ни свързва с родители, приятели и колеги, когато има неразбирателство или дисбаланс помежду ни. И ни кара да се чувстваме свободни от терзания.

7. Как бъдем родители. А колко хубав и безкрайно полезен би бил този "учебен предмет". Колко приятно и лесно бихме могли да общуваме и с родителите и с децата си, ако го имаше в училище. И колко безпристрастни и истински биха били оценките в живота ни по-късно, вече като истински родители.

8. Как да ценим мига. А тичаме като луди за следващия. Не ни учи да живеем тук и сега. Учи ни да мислим за утре: "За утре домашното е… утре контролно…". Едва първият учебен час е - 8.00, а вече вниманието ни е насочено за утре. А днешната усмивка? А днешната победа?

9. Колко е ценно приятелството. Безспорен успех е да си първи на олимпиадата по математика. Но истинският успех са приятелите, радостта от споделянето с тях, която ни носят, подкрепата в моменти на изпитания, забавните моменти, превърнали се в любими спомени.

10. Грешката не е позор, а урок. Получената двойка е възможност следващият път да го направим по-добре от всички. Да, от своите грешки се учим, по рядко от чуждите, защото не знаем кое ги е накарало да сгрешат. Да, днес не знаеш и не си подготвен. Но утре?! Утре може да си най-добрият, просто си научаваш урока… и вече знаеш, че 2 е само цифра.

11. Как да бъдем успешни, а не отличници. Понякога толкова се вманиачаваме в цифрата 6 в бележника, че все едно гониш покемон и забравяш за реалния свят. А къде остава умението да общуваш и да създаваш приятелства, да помагаш, да се забавляваш да развиваш лидерски умения и харизма – толкова важни за успеха в живота.

12. Как да бъдем щастливи, а не отличници. Оценките в училище и в живота носят одобрение, не признание. А ако нямаме одобрение, ако сбъркаме малко, можем да получим неудовлетворение, разочарование и дори тъга. Защо вече никой не ни гледа с обожание и не ни сочи за пример? А щастието е нещо съвсем друго. Шестиците в училище не носят щастие в живота.

13. Да бъдем победители. Истинските победители се раждат в битка. В среща очи в очи с предизвикателството. С постоянство и търпение, с верни приятели. С лидерски качества и ораторски умения. Със смелост и достойнство. И разбира се, с мисия и вяра в доброто./ highviewart.com

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени