"VIP Brother"- още един поглед

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 222 | Брой коментари 0
08:04 22.09.2017

Новият сезон на "Вип Брадър" изглежда изчерпан, изморен, болезнено познат, плосък (въпреки тонажа на имплантите) и в режим на пълно несъзнаване на собствената си анти-стойност. По-изчерпан, по-изморен, по-болезнено познат и плосък е само колективния, претенциозно-праведен, гняв срещу провинциалната природа и долнопробната тъкан на предаването.

Умните хора от Интернет-а държат да знаете, че те смятат шоуто за тежка селяния и са готови да ви засрамят публично, ако не подкрепите горещо техния кръстоносен поход срещу опростачването на обществото.

Тяхното отвращение е значка на честта и гориво за статуси и статии.

Омерзението им е основание за заемане на предни позиции в борбата срещу чалгата/мутрите/мафията/лошите и оправдание за гледането на простотията под въпрос. Защото врагът трябва да се познава.

Трябва да призная, че в началото да храниш/хейтваш/сипваш по биг или випбрадърщината ми се струваше като уместно занимание за съзнанието. Форматът беше нов за България и впечатляваше едновременно с успеха и размаха на човешката евтиния, сгъстена в границите на ефирния праймтайм.

Псевдоинтелектуалното упражняване върху естетическата нищета на масовия телевизионен продукт захранваше егото, тази вечно гладна гад, и правеше пътя към заключението за собствената значимост по-лесен и приятен.

Направо си беше алгоритъм - аз не гледам "Биг Брадър" защото само простолюдието го гледа и следователно аз съм над тях. Или - аз гледам "Биг Брадър", но само иронично, защото съм хипстър, който не може да вземе нищо на сериозоно освен себе си.

Да сигнализираш своята неприязън към риалити програмите е лесно и мързеливо упражнение, но сякаш имаше малко смисъл да се прави в началото на биградъризацията на големите телевизии.

Или пък не. Може би тогава просто съм бил двайсеиняколкогодишен позьор и толкова ми е бил капацитета за културен разрез на съвремието.

Днес със сигурност плочата "ВИП Брадър е ебаси простотията, копеле" е по-изтъркана от палеца на някоя от онези статуи, за които се говори, че носели късмет. Но инерцията е могъща сила. Както и желанието да покажеш, че си нещо специално по възможно най-бързия и безболезнен начин.

Ревът срещу "ВИП Брадър" продължава да е потентен механизъм за социална идентификация и стратификация. Групата на активно мразещите селското риалити мисли себе си като колектив от умни, прогресивни, защо не и красиви хора, които са имали лошия късмет да се родят впровинциалната дупка България, но правят всичко възможно да не изглеждат като представители на периферията.

Тези интелектуални атлети сякаш забравят, че риалити формати като "Вип Брадър" по дефиниция са провинциални и масови, предназначени основно за хора с по-малко или никакви претенции към качеството на телевизионните продукти, които консумират. Навсякъде по света „брадърите" са синоним на евтинийка, просташка сензационност и груба емоционална порнография.

Това не е престижна телевизия, хора. Досега трябваше да е станало ясно.

България не прави изключение. При нас може би окончателното изчерпване и забвение на формата ще се забави, но и дебютът на риалитизацията закъсня, така че някаква симетрия все пак се спазва.

Идеята е, че вече е смешно да обясняваш колко е малоумно шоуто и как ти очевидно си много над тия неща и направо се чудиш какви са тези хора, които гледат, че и харесват простотията. Още по-нелепо е като се правят опити за обвързване на рейтинга на риалитито с политическия пейзаж и социалната ситуация.

Умнокрасивитетът на нацията притежава инстинкт за еякулация на първосигнален елитаризъм. Отношението към "ВИП Брадър" е само един от начините, по които може да се покаже колко добре си се дистанцирал от гадните селяци, мутри и чалгари.

Някъде там се усеща, че интелектуалците са очаквали комерсиалният праймтам да предлага качествен продукт, дори се прокрадва спекулацията, че тези люде може би мислят „ВИП Брадър" за прахосан потенциал.

"Ех, само ако можеше в къщата да има хора като нас, които мислят като нас, говорят като нас, а не тези чалга андроиди..."

Отново синдрома на солипсизма - всичко, което е различно от мен и идеите ми не е важно и е боклук. Да, в случая наистина е боклук. Но това не прави идеите на "възмутените умни" автоматично добри. Дори напротив - поставя ги под сериозно съмнение./ webcafe.bg

Perfumes
 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Най-нови
Най-четени