"Странната" Задушница в Пернишко

от PernikNews
Последно редактирана на: Не е редактирана | Прочитания 639 | Брой коментари 0
07:05 06.06.2020

 

На 6 юни 2020 г. (събота) ще отдадем почит на починалите с т.нар. Спасовска задушница. Тя е вторият от трите големи помена в годината и се пада на деветия ден след църковния празник Възнесение Господне (Спасовден). Наричана е и Черешова, защото по това време на годината зреят черешите. На този ден във всички краища на България православните християни посещават гробовете на починалите си близки, почистват ги, запалват свещи и преливат с вино. На присъстващите и на околните се раздават жито, храна и плодове за “Бог да прости душите на мъртвите“.

В Пернишка област и на други места в Западна България поменалният обред е по-особен. Малцина знаят същината му и затова е заклеймяван и от служители на църквата, и от повърхностно тълкуващи го наблюдатели.

С малки разлики в детайлите обредът все още се изпълнява от по-възрастните хора по следния начин:

Върху земята и на мястото на главата (на запад) се поставят свещите и се запалват. В близост до тях се възлива вино – „изписва“ се кръст. Различното в този район е, че вътре в гроба се застила покривка и върху нея се подреждат донесените обредни храни, които са неначупени и невкусвани. Сред тях са варено жито, питка, баница, различни сготвени ястия, алкохолни напитки (задължително вино, често и ракия) и сезонни плодове – в случая череши. Докато горят свещите, храната престоява в гроба непокътната и присъстващите разказват спомени с мъртвеца. В миналото тези спомени са били изпявани като „нареждане“. След догарянето на свещите се гребва няколко пъти от житото и се изсипва до тях на земята. В отделен разлат съд, наречен за починалия, се оставя от всички поставени върху покривката ястия. Оставя се от тях и за други роднини, чиито гробове са отдалечени или са в други населени места и няма да бъдат посетени. Напълнената съдинка се поставя на земята, до изсипаното жито. Всички присъстващи трябва да опитат от обредната храна, започвайки с житото. От нея се раздава и на преминаващите наблизо хора, с думите „Бог да прости...“. Преди тръгване върху гроба се разстилат орехови листа и се възлива вода по цялата му обиколка. Останалата храна се отнася у дома. От нея трябва да опитат и членовете на семейството, които не са успели да отидат на гроба...

Смисълът на поставянето на покривка с неначупени храни в гроба е символичното му възприемане в този случай като обща трапеза за присъстващите и починалия, който е „стопанин“ на това място. Често по-възрастните хора, отивайки на задушницата, казват: „Отивам при мама (посочва се роднинската връзка)...“. Сядането на една маса и споделянето на обща храна е израз на дълбоко уважение и добронамереност от страна на живите към мъртвите и обратното – очаква се от починалите да са добронамерени и да закрилят живите. Въпреки това, и едните, и другите трябва да знаят своето място: гробът се застила на тръгване с орехови листа, защото силната им миризма привлича „свободно пуснатите след Великден души“ и те трябва да се „приберат“ отново в него.

Поменалният обред на Спасовската (Черешова) задушница е много сходен с раннохристиянските обреди от 4 век насетне в нашите земи. Общата трапеза символично възпроизвежда тази, около която се събират Христос и учениците му на Тайната вечеря. Олтарната маса в апсидите на църквите е символична трапеза над гроба на Христос. Върху нея се поставят хляб и вино, вкусват се и се извършва тайнството Евхаристия. На т.нар. „мъченическа трапеза“, върху която са поставени хляб, вино, сирене, мляко, мед и сезонни плодове, сядат християните при посещението на гроба на християнския мъченик в деня на неговата смърт. На Спасовден (Възнесение Господне) присъстващите поставяли донесените пити на земята и след благославянето им са сядали до тях на обща трапеза.

Горепосочените примери красноречиво показват, че в Западна България и в частност в Пернишко е запазен един от най-древните християнски обреди, с които се отдава почит на починалите чрез споделянето на храната ни с тях. Отричането му като „варварски“ и „езически“ е отричане на християнската традицията, която може да се види тук съхранена през вековете в сравнително най-чист вид.

/Василка Паунова, РИМ Перник

Място за вашият банер

 
За да коментирате тази новина трябва да сте регистриран потребител. Ако вече имате регистрация, влезте в сайта, или се регистрирайте.

Коментари


Открийте потенциални клиенти и бизнес партньори през Company Guru

Най-нови
Най-четени