Директорът на Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник Иво Горчев в интервю за предаването „Перничани – потомците на Кракра“ на Радио „Фокус“
Водещ: Драматичен театър „Боян Дановски“ – Перник тази година отбелязва 100-годишен юбилей. Кулминацията на празничната програма е днес, когато отбелязваме Международния ден на театъра.
Още подробности търсим от директора на театъра Иво Горчев, добър ден.
Иво Горчев: Добър ден. Здравейте. Много се радвам, че се чуваме по такъв хубав повод. Днес от 17.00 часа ще има кратка церемония, но съдържателна, мога да кажа. Ще раздадат награди, които са почетен пакет от името на театъра, на няколко институции и на много наши актьори, режисьори, драматурзи, технически и административен персонал, хора свързали съдбата си с Пернишкия театър.
Водещ: Предполагам, че ще имате и представление.
Иво Горчев: След тази кратка церемония е нашата премиера, подготвена специално за повода – „Енергични хора“. Постановка, която реализирахме заедно с колегите от Сатиричния театър. Тук е и мястото да благодарим на техния директор Калин Сърменов, режисьор е Николай Ламбрев, сценограф Чайка Петрушева. Мисля, че двата екипа се сработиха много добре. Василий Шукшин е един позабравен съветски драматург, който се оказа, че в нашето постсоциалистическо общество има доста допирни точки. Постановката е много добра – сатира на времето, в което живеем.
Водещ: Успявате ли, г-н Горчев, да продължите традицията, създадена от легендарния директор на Пернишкия театър Георги Русев, да привличате столични актьори и по този начин да поддържате жив интереса на публиката към вашите представления?
Иво Горчев: Стремим се. Това са златни страници от историята на Пернишкия театър, но никой от етапите през тези 100 години не трябва да се подценява. Като казахте и времето на Георги Русев – да, наистина тогава конюнктурата е такава, че цензурата и майсторството на Георги Русев като директор и като актьор правят така че доста добри постановки се случват на нашата сцена. Но както казах, етапите са неравностойни, но не бива да се подценяват. Трябва да споменем имената и на Иван Пенчев – основателят на Пернишкия театър, Иван Буковски, Христо Кръчмаров. Няма да изреждам всичките. Ние сме подготвили един албум със снимков материал, с директории, които показват наградените представления, силните години, директорите, съставите. Този албум мисля, че ще бъде добър спомен за всички наши гости.
Водещ: Последните години много говорим за трудните условия, в които оцелява театърът. 2004 година в пернишкия театър имаше и пожар, но слава Богу, сега всичко е наред, отново сте на сцената на театъра. Как привличате публика?
Иво Горчев: Публика има в Перник. Винаги е имало. Да, от 2002 година ние сме под крилото на общината. Това значи, че сме извън театралната реформа, която знаете добре по какви критерии се развива. Трудности има. Борим се с тях. Знаем, че съдбата на театъра, тъй като добре познаваме историята и традицията, винаги е била свързана с преодоляването на пречки, най-вече от финансов характер. Благодарим на хората, с които сме работили през годините и които са ни подавали ръка в периода, в който сцената ни беше изгоряла. Трябва да отбележим театрални имена от гилдията, които със своя талант ни помогнаха да задържим връзката с публиката. Елин Рахнев е едно от имената, които искам да спомена. Постановката Трамвай „Желание“ с режисьор Митко Еленов, Асен Блатечки, Нона Йотова бяха хората, актьорите, които със своя талант изиграха над 80 представления на тази постановка. След това Красимир Спасов, Чайка Петрушева, отново Асен Блатечки, Иван Бърнев. Следващата постановка „Атентаторите“ на Георги Данаилов – вече българска драматургия на изявен български автор. Спечели награди от Фестивала за българска драма в Шумен. Така работим. Тази близост до София – на 30 километра, обуславя начина, по който се работи, както вие казахте – от Георги Русев и насам. Но и преди Георги Русев тук са гостували Владимир Трендафилов и Георги Стаматов, Олга Кирчева, Биляна Будевска – все имена, които са свързани със златни страници в историята на българския театър и са били част от качествените представления на пернишка сцена.
Водещ: Освен че привличате актьори от столични сцени, имате ли покани вашата трупа да гостува на други сцени, извън Перник?
Иво Горчев: Ние сме част от обмена, който тече в българския театър. Имаме много добри взаимоотношения, както казах със Сатиричния театър, с Театъра на българската армия от столицата, със „Зад канала“, също с Общински театър, който доста добре се развива, с всичко общински театри в София, защото конюнктурата е друга и финансовата ситуация, разбира се. Работим добре със старозагорския, с пловдивския театър, с кюстендилския. Този процес тече и ние отдавна вече не сме в този смисъл репертоарен театър. Условията ни наложиха начин, по който да работим, да правим хубава продукция и да се разпространява така нареченият „бартер“ с други столични и извънстолични театри.
Водещ: Наскоро имахте премиера на детски образователен спектакъл, озаглавен „Не пресичай на червено“. Как децата възприемат театъра? Съвременният свят е различен и интересите на децата сякаш не кореспондират толкова с театралната сцена.
Иво Горчев: Да, така е наистина. Още повече, че в училищата също колеги от бранша се опитват по места да привличат тяхното внимание. Трудно е, но ние правим успешен опит и с една идея – кино в театъра. Привличаме детска публика и чрез хубави детски филмчета и сесии, така наречените сесии на българско кино, най-вече с наши партньори. Търсим различни форми и мисля, че работата ни с малките деца, партньорството ни с езиковата гимназия и природоматематическата гимназия в града са отговорна част от нашата работа в Перник по най-правилния начин – младите и децата да възприемат изкуството.
Водещ: Безспорно за това да се поддържа жив духът в един град на една театрална сцена са необходими усилията на много хора, дори и извън театъра. Преди години беше поставено началото на Годишни театрални награди „Феникс“.
Иво Горчев: Тези награди изиграха своята роля, а именно да напомнят на пернишката общественост и на цялата театрална общественост в страната за проблема, който имахме тогава. Сега вече не съществуват, тъй като 2012 година, благодарение на правителството трябва да кажем, на министър Дянков, на министър-председателя Бойко Борисов, се случиха добри неща. Импулсът, който донесе новата сграда, новата сцена, модерната техника мисля, че беше използвано добре от цялата трупа. И надграждаме в тази посока. Така че наградите „Феникс“ ни помогнаха да преодолеем един труден период и метафората е, че работим вече в посока на това да летим нагоре.
Водещ: Към какво ще бъдат насочени усилията ви, навлизайки във втория век на театъра?
Иво Горчев: Съдбата на нашия театър е трудна. Ние това го знаем. Ще продължаваме да мечтаем и вдъхновението да не ние напуска. Надявам се, че ще имаме успехи, които са задължаващи от традицията, която имаме.
Водещ: Благодаря ви и ви желая успех, г-н Горчев. Хубав празник.
Иво Горчев: Благодаря ви много.